Димитър Иванов Янчев е български военен деец, генерал-майор, участник в Първата световна война (1915 – 1918), по-късно командир 21-ви пехотен средногорски и 18-и пехотен етърски полк, началник-щаб на 5-а пехотна дунавска и 4-та пехотна преславска дивизия и командир на 9-а пехотна плевенска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография Димитър Янчев е роден е на 13 юли 1893 г. в Златарица (село). През 1915 година завършва Военното на Негово Величество училище на 25 август е произведен в чин подпоручик, а на 30 май 1917 е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) и през 1917 година е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас. По-късно служи като адютант в 50-и пехотен полк и на 1 май 1920 е произведен в чин капитан. Служи като адютант на 50-и пехотен нишавски полк и в 17-и пограничен участъкРуменин, с. 137 – 138.
През 1926 г. капитан Янчев е назначен на служба в 5-а пехотна допълваща част, след което през 1929 г. е назначен домакин в Пехотната школаМинистерска заповед (МЗ) № 71 от 1929 г., по-късно същата година е назначен за домакин на 27-и пехотен чепински полкМЗ № 171 от 1929 г. и на 15 май 1930 година е произведен в чин майор. От 1932 година командва дружина от 18-и пехотен етърски полкМЗ № 71 от 1932 г., на 26 август 1934 година е произведен в чин подполковник и същата година е назначен за помощник-командир на същия полкМЗ № 166 от 1934 г.. От края на 1935 година е началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизияМЗ № 327 от 1935 г., след което от края на 1936 година е командир на 21-ви пехотен средногорски полкМЗ № 353 от 1936 г..
В началото на 1938 г. е назначен за назначен за началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизияМЗ № 16 от 1938 г., след което 3 октомври с. г. е произведен в чин полковник. На 2 септември 1939 е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полкМЗ № 61 от 2 септември 1939 г.. Длъжността изпълнява от 21 септември 1939 до 26 октомври 1940 година, когато е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизияМЗ № 92 от 1940 г.. На 6 май 1943 година е произведен в чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“ (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229). По-късно същата година се самоубива.
Генерал-майор Димитър Янчев е един от главните подсъдими на дело, което започва на 1 април 1945 година, на т.нар. „Народен съд“ срещу 52 военни престъпници, поради предявени обвинения на народния обвинител Асен Кантарджиев.Народният съд 1944-1945 г: правно-историческо изследване, София, 1989, стр. 168
Военни звания Подпоручик (25 август 1915) Поручик (30 май 1917) Капитан (1 май 1920) Майор (15 май 1930) Подполковник (26 август 1934) Полковник (3 октомври 1938) Генерал-майор (6 май 1943)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1917)
Бележки
Източници
Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889-1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“ Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Български самоубийци