„Борислав“ е футболен клуб от град Първомай, област Пловдив.
Създаден е през юни 1924 година. Играе мачовете си на градския стадион (капацитет 8000 зрители). Официален екип: бели тениски с черни или червени гащи, бели чорапи. Резервен екип: жълто-черни тениски с черни гащи, черни чорапи.
История Основаване За начало на организирания футбол в Първомай (тогава Борисовград) се смята основаването на спортното дружество „Крепост“. Учредителното събрание се провежда през пролетта на 1922 година. Hа него присъстват петнайсетина младежи на възраст между 16 и 18 години. Те решават да именуват новосформираното дружество „Крепост“ и избират за председател Спиро Андонов, Атанас Гатев става секретар, а сред останалите членове са Атанас Драгиев, Васил Папазов, Иван Политов, Тодор Желязков, Димитър Сираков, Атанас Николов (Нацата), часовникарят Таквор, който бил първият вратар на отбора и други. Футболният отбор „Крепост“ играе първия си мач в Чирпан по покана на тамошното туристическо дружество „Самодивец“, което има и футболна секция. Борисовградчани губят мача, но в историята не е останал точният резултат.
Дружество „Крепост“ просъществува до края на 1922 година. В началото на следващата то приема името „Левски“, след като е сключен договор за сътрудничество с известния по онова време едноименен пловдивски клуб.
В началото на 1924 година в града ни се сформира ново физкултурно дружество с името Борисовградски спортен клуб (БСК). Основателите му – по-възрастни граждани на Борисовград, заимстват инициалите от популярния по онова време Белградски спортен клуб, създал си авторитет със забележителни футболни успехи. Учредителите на БСК са предимно представители на тукашния елит – образовани и уважавани хора. Сред тях личат имената на Димитър Марков – известен адвокат, Димитър Господинов (Митош) – учител, Георги Георгиев Вълчев – офицер от запаса.
Между членовете на „Левски“ и БСК се зараждат дружески взаимоотношения и назрява идеята за обединение между двете формирования. Обединителното събрание се провежда през май 1924 година в градската градина. Представителите на двете дружества решават да бъде избрано ново име на обединения клуб, за да не бъде ощетена нито една от страните. Присъстващите правят редица предложения за имена като „Спортист“, „Спортна слава“, някои държат на предишното име „Левски“, но при гласуването мнозинството ги отхвърля. Тогава думата взема учителят Димитър Господинов – Митош. Той преподава математика в гимназията, но има завидни познания и по история и предлага името на новосформираното дружество да бъде „Борислав“, аргументирайки се, че то е свързано исторически с нашия край. Hа мнозинството от присъстващите, които чуват това име за първи път Димитър Господинов обяснява, че така се е наричал пълководецът на цар Иван Асен II, разбил византийската армия край село Клокотница през 1230 г. Сега на това място се издига паметник, увековечил славата на храбрия българин, чиито победи са заели достойно място в нашата национална история. След думите на учителя събранието избухва във възторг и предложението му е прието с пълно единодушие. От този ден започва съществуванието си местният клуб, който вече 90 години заема достойно своето място на футболната карта на България.
За първи председател на новото дружество е избран адвокатът Димитър Марков, а за негов заместник е определен Димитър Господинов. В ръководството влизат още Фани Матакиева – секретар, Атина Матакиева – касиер, Атанас Гатев – завеждащ спорта, Никола Дацов – завеждащ юношеския спорт и др.
Дружеството „Борислав“ започва мащабна дейност по различни направления. Сформирани са гимнастически и атлетически групи сред децата и юношите. Младежите участват с плам в спортните занимания и вечер, след приключване на тренировките, с песни и маршировка дефилират през центъра на града, с което предизвикват умиление и радост сред по-възрастните. Гражданството приема с нескрито одобрение проявите, организирани от „бориславци“ и ги подкрепя. Създават се отбори по лека атлетика. Разчупват се ледовете около доскорошни табута със сформирането на женски отбори по крокет. Образуват се театрален състав и оркестър към дружеството. За кратко време „Борислав“ се превръща в основен фактор в културния живот на града. Младите и ентусиазирани членове на дружеството кипят от идеи, които реализират с енергия и задружност, непознати в наши дни.
Първите успехи През есента на 1925 година по решение на БHСФ из страната се създават Окръжни спортни области, които трябва да излъчват свои първенци. Те от своя страна ще участват в турнир за определяне на националния шампион. Така Борисовград попада в Хасковската окръжна спортна област (ХОСО). Спортният клуб „Борислав“ е сред учредителите ѝ и е представен в ръководното тяло на организацията чрез Димитър Господинов, който е член на контролната комисия, и Иван Политов – в спортната комисия. Пред ръководството на ХОСО е поставена отговорната задача да организира първенство на областта.
В началото на 1926 година дружеството започва активна кампания за популяризиране на спорта в града. Кампанията се провежда от 11 до 18 април 1926 година. През първия ден е устроено безплатно „Утро“, което се провежда в салона на гимназията. През седмицата комисия от спортисти кичат с ленти гражданството, из града са разлепени възвания към учащата се младеж и се раздават листовки с напечатани подходящи лозунги. Hа 18 април на закриването на седмицата се играе мач между ученическия и представителния отбори на дружеството. От редовете, публикувани по този повод във в.“Спорт“, може да се долови истинския спортен дух, съпътстващ живота в Борисовград през онези години: „...Въобще спортният клуб „Борислав“ от града ни живее един смислен и сносен спортно-организационен живот, ползващ се с широка симпатия на гражданството, което много пъти е подкрепяло морално и материално идеите на спортното дело в града...“.
Междувременно футболният тим на „Борислав“ е започнал участието си в пролетния дял от областното първенство на ХОСО. В решителен мач за титлата „Областен първенец“ местният отбор посреща харманлийския „Урли“, който е сред най-силните в региона, на 9 май 1926 г. Първото полувреме завършва наравно 0:0, а след почивката след дъжд от голове „Борислав“ печели с 3:2. Така със спечелването на областния шампионат борисовградчани постигат първия голям успех в своята история. Hо още по-важно за клуба е предстоящото участие във финалната фаза на държавното първенство.
Забележителните спортни успехи на борисовградския клуб оказват своето влияние върху решенията на провелата се на 10 юни 1926 г. в гара Раковски конференция на ХОСО. Представени са клубовете „Левски“, „Ботев“ и „Родопец“ от Хасково, „Урли“ (Харманли) и „Борислав“ (Борисовград). Конференцията взема следните важни решения: Премества седалището на Хасковската окръжна спортна област в Борисовград. Избира за председател на ХОСО Димитър Марков, а за секретар – Димитър Господинов.
Hатоварени с отговорността да оглавят ръководството на ХОСО, борисовградчани развиват сериозна организационна дейност и в следващите няколко години създават изключително благоприятни условия за популяризирането и развитието на футбола в региона.
Hа 1 август 1926 година „Борислав“ прави своя дебют в компанията на най-силните клубове в страната. Жребият определя за негов съперник в първия кръг на финалите за държавното първенство силния бургаски тим „Левски“. След изморително пътуване борисовградските футболисти губят край морето с 1:4, но оставят добри впечатления у претенциозната бургаска публика с бойката си и вдъхновена игра. Въпреки поражението „Борислав“ записва своето име в българската футболна история и поставя началото на серия от успехи, които са изключително постижение за малкия провинциален градец.
Земетресението през 1928 година През април 1928 година разрушително земетресение изравнява със земята Борисовград. Футболните първенства в Пловдивска и Хасковска спортни области са прекратени. Местният спортен клуб възстановява дейността си чак през 1929 година. Загубена обаче е инерцията на постигнатите успехи и водещата роля на „Борислав“ в Хасковската спортна област. Отборите от областния град вече доминират в състезанията и печелят правото да участват в Държавното първенство.
Междувременно през 1929 година борисовградчанинът Иван Политов, който вече е заминал да живее в София и играе в тамошния „Спортклуб“, е поканен в националния отбор на България в мача му срещу състава на Гърция. Той става първият местен състезател, получил това голямо признание.
През 1934 година за председател на СК „Борислав“ е избран Атанас Гатев. Роден в заможно семейство, интелигентен и образован, Гатев участва активно в организацията и мероприятията на клуба още от създаването му. След като поема ръководството на дружеството, той се превръща в основната движеща фигура, която увлича след себе си всички любители на спорта в Борисовград. Освен енергия и време, Атанас Гатев влага в любимия си клуб и немалко финансови средства. Той остава начело на дружеството до 1946 година.
За втори път областни първенци Чак през 1938 година отборът на „Борислав“ възвръща водещите си позиции в региона и печели областното първенство. Седемте отбора в областта са разделени в две групи, победителите в които решават спора за първото място във финален двубой. „Борислав“ започва участието си в група Б с тежка загуба с 0:3 в Свиленград от тамошния „Левски“. В следващите срещи обаче борисовградчани не допудкат поражение и след двата мача с харманлийския „Урли“ – 4:2 у дома и 1:1 като гости оглавяват класирането.
В последния решителен двубой за първото място на 11 юни бориславци посрещат състава на „Левски“ (Свгр). В началото на мача гостите са по-активни, но срещат непробиваем защитен вал. Подкрепяни от многобройна публика борисовградските футболисти вземат инициативата в свои ръце и поведени от централния нападател Вл. Павлов обсаждат свиленградската врата. В 30-ата минута левият инсайд Тодор Димитров разнищва отбраната на гостите и открива резултата. След почивката бориславци обсипват вратата на „Левски“ с удари. В 50-ата минута лявото крило Киро Добрев, определен за герой на мача“, дриблира като на парад през цялата защита на гостите и с бомбен шут бележи втория гол за отбора си. „Борислав“ печели мача с 2:0 и застава на върха в група Б.
В група А първото място е спечелено от хасковския „България“, следван от съставите на „Левски“ (Хс), Ботев (Хс) и „Родопски сокол“ (Кърджали).
Първият финален двубой на шампионата на Хасковската спортна област между отборите на „Борислав“ и „България“ (Хасково) се играе в Борисовград. Домакините пропускат възможността да вземат преднина пред своята публика и мачът завършва наравно – 1:1.
В реванша обаче бориславци доказват по-високата си класа и изтръгват безценната победа с 1:0 насред Хасково, като с това печелят за трети път званието „Областен първенец“.
По това време е създадена Национална дивизия, в която играят най-добрите отбори от страната. Победителите от областните първенства участват в турнир на пряко елиминиране, за да излъчат отбора, получаващ право да се състезава в Националната дивизия.
Първият съперник на „Борислав“ е първенецът на Старозагорската спортна област ЖСК (СтЗ). Мачът се играе на 30 юли в Борисовград пред многохилядна публика. Домакините имат чувствително превъзходство и с лекота разбиват противника с впечатляващото 4:1.
На 6 юли борисовградчани излизат в Бургас срещу черноморския първенец „Левски“ в мач от втория кръг на турнира. Домакините играят изключително грубо и бориславци губят мача с категоричното 3:7. Ръководството на „Борислав“ подава контестация, която обаче е отхвърлена.
За трети път сред футболния елит