Това е хронологичен списък на суверените на Неаполитанското кралство от неговото създаване до официалното му обединение с Кралство Сицилия в Кралството на двете Сицилии.

Кралство Неапол е неофициалното име, с което древната италианска държава е известна в съвременната историография, съществувала с възходи и падения от XIII до XIX век, чието официално име е Отсамно кралство Сицилия ().

Титлата на престолонаследника на Кралство Неапол е „херцог на Калабрия“.

Произход

Кампания започва да бъде част от Графство Пулия от 1043 г. начело с норманеца Вилхелм I Отвилски, което по-късно става Херцогство Апулия и Калабрия с Робер Гискар. През 1130 г. Роже II Сицилиански обединява херцогството с Графство Сицилия, създавайки Кралство Сицилия.

Херцогство Неапол (простиращо се приблизително върху района на днешния Метрополен град Неапол) е една от последните територии в Южна Италия, включени в норманското Сицилианско кралство с капитулацията на херцога на Неапол Сергий VII през 1137 г.

От суверените на династията от нормански произход през 1198 г. Кралство Сицилия преминава чрез брак към Хоенщауфен с Фридрих II Швабски до 1266 г., когато последният крал от династията от швабски произход Манфред Сицилиански е победен от Анжуйците.

Капетинги (1282 – 1442)

Анжуйска династия (1282 – 1382)

По покана на папа Климент IV Шарл Анжуйски, брат на френския крал Луи IX, слиза в Италия (1265 г.), облечен с титлата „крал на Сицилия“ с папска була. Шарл I Анжуйски, крал на Сицилия от 1266 г., обаче губи острова поради въстанието на Сицилианската вечерня (1282 г.), след което короната на острова е предложена на Педро III Арагонски (Педро I Сицилиански). Кралство Сицилия се оказва разделено на две части: сицилианският остров, в ръцете на Арагонците, и континенталната част, държана от Анжуйците, като и двете претендират за титлата Кралство Сицилия. Ситуацията ще намери своето формализиране (макар и временно) едва с Мира от Калтабелота от 1302 г. От този момент обаче анжуйските крале на Неапол ще се наричат крале на Отсамна Сицилия и подобно на това арагонските суверени ще се наричат крале на Сицилия. Всъщност до Кралство Сицилия се ражда ново кралство, впоследствие наречено Кралство Неапол, което се простира на цялата континентална част на Южна Италия.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. Начало Край Анжуйци (1282 – 1382) Шарл I 21 март1226 26 септември1282 7 януари1285 (1) Беатриса Прованска4 сина, 3 дъщери(2) Маргарита Бургундска1 дъщеря син на Луи VIII и на Бланш Кастилска. De jure все още крал на Сицилия, назначен от папа Климент IVизявява претенции, признати посмъртно с Мира от Калтабелота (1302)Herde, Peter, CARLO I d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977. Шарл IIКуция 1254 7 януари1285 5 май1309 Мария Арпад9 сина, 5 дъщери Син на Шарл I и Беатриса ПрованскаМъжки наследник по кръвна близостNitschke, August, CARLO II d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977. РоберМъдри 1277 5 май1309 16 януари1343 (1) Йоланда Арагонска2 сина(2) Санча Арагонсканяма Син на Шарл II e Мария АрпадМъжки наследник по кръвна близостBoyer, Jean-Paul, ROBERTO d’Angiò, re di Sicilia-Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 87, Treccani, 2017 Джована I 1326 16 януари1343 12 май1382 (1) Андраш Унгарски1 син(2) Лудвиг I, крал на Неапол2 дъщери(3) Хайме IV, крал на Майорканяма(4) Ото IV фон Грубенхагенняма Племенничка на Робер(дъщеря на Карл, херцог на Калабрия и на Мария дьо Валоа)Последна пряка наследничка на Шарл IОбявена за наследничка от дядо си, тя е коронясана от папа Климент VIKiesewetter, Andreas, GIOVANNA I d'Angiò, regina di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 55, Treccani, 2001 Лудвиг I 1320 25/27 май1352 26 май1362 Джована I, кралица на Неапол2 дъщери внук на Шарл II(син на Шарл I и Беатриса Прованска)Единственият коронясан съпруг на Джована ISardina, Patrizia, LUIGI I d'Angiò, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 66, Treccani, 2006.

Анжуйска династия: линия Анжу-Драч (1382 – 1435)

През 1381 г. Западната схизма, при която папите и антипапите се противопоставят един на друг в Католическата църква, също има отражение върху Неаполитанското кралство: наследникът, определен от Джована I Анжуйска – Шарл III Анжуйски-Драчки (принадлежащ към унгарския клон на династията), всъщност е отстранен от нея в линията на наследяване заради верността му към папа Урбан VI, докато Джована I заема страната на антипапа Климент VII, подкрепян от Франция. Силен с папската подкрепа, Шарл Анжуйски-Драчки придвижва войските си към Неапол, който пада на 16 юли 1381 г. Едва след смъртта на Джована I, убита на следващата година, Карл се коронясва за владетел на Отсамна Сицилия, като по този начин започва управлението на клона Анжу-Драч.Del Gusto, Davide, Giovanna I di Napoli, sfortuna e solitudine di una regina, на Europinione.it, 15 юли 2015.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. Начало Край Анжу-Драч (1382 – 1435) Шарл IIIМалкия 21 март1345 12 май1382 24 февруари1386 Маргарита Драчка1 син, 2 дъщери Правнук на Шарл II(Син на Лудвиг, херцог на Драч и Маргарита Сансеверино)Определен за наследник от папа Урбан VIОт 1385 също Карл II като крал на УнгарияFodale, Salvatore, CARLO III d'Angiò Durazzo, re di Napoli, detto della Pace, o il Piccolo, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 20, Treccani, 1977. ЛадиславВеликолепни 15 февруари1377 24 февруари1386 6 август1414 (1) Костанца Киарамонтеняма(2) Мария дьо Лузинянняма(3) Мария д’Ангенняма Син на Карл III и Маргарита Драчка(мъжка примогенитура)Kiesewetter, Andreas, LADISLAO d'Angiò Durazzo, re di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 63, Treccani, 2004. Джована II 25 юни1371 6 август1414 2 февруари1435 (1) Вилхелм I, херцог на Каринтияняма(2) Жак II, граф на Ла Маршняма Оцеляла дъщеря на Карл III и Магарита ДрачкаНаследник по кръвна близостRyder, Alan, GIOVANNA II d'Angiò, regina di Sicilia, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 55, Treccani, 2001.

Валоа-Анжуйци (1382 – 1442)

Сюзеренитетът на Анжу-Драч е оспорен от Дом Валоа-Анжу, младши клон на френското кралско семейство Валоа. В основата на споровете е фактът, че след като изключва Карл III от наследството, кралица Джована I посочва Луи, херцог на Анжу (син на френския крал Жан II) и неговите потомци за наследници. Те водят няколко военни експедиции до кралството, претендирайки за короната на няколко пъти. Враждебните действия приключват, когато Джована II признава Луи III за херцог на Калабрия и за наследник на трона. Луи III умира преди Джована II, следователно при смъртта на суверена короната преминава у брата на Луи III, Рене I Валоа-Анжуйски.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. Начало Край Анжу-Валоа (1435 – 1442) Рене Добрия 16 януари1409 2 февруари1435 2 юни1442 (1) Изабела Лотарингска5 сина, 5 дъщери(2) Жана дьо Лавалняма Син на Луи II, херцог на Анжу (титулярен крал) и на Йоланда АрагонскаМъжки наследник по кръвна близостОпределен за наследник от Джована IIRusso, Enzo, RENATO d'Angio, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 86, Treccani, 2016.

Трастамара на Арагон (1442 – 1501)

Арагонският крал Алфонсо V Арагонски преди това е обявен за титулярен наследник от Луи III, херцог на Анжу. Въпреки че Джована II се отрича от него, слабото управление на крал Рене I Валоа-Анжуйски и внезапната бедност на неговия дом предоставят на испанския суверен правната основа за възстановяване на континентална Южна Италия в ущърб на законния неаполитански крал. Подкрепен от това тълкуване, той ще завладее военно Кралство Сицилия по-нататък и след като то бъде присъединено към неговото Отвъдно кралство Сицилия (на итал. Regno di Sicilia Ulteriore), ще приеме титлата „Крал на Двете Сицилии“, официално обединявайки двете кралства.

Въпреки това Алфонсо I Неаполитански и Сицилиански (Алфонсо V Арагонски) при смъртта си ще остави Неапол на своя извънбрачен син Фердинанд I, докато короната на Арагон и Сицилия ще отиде при брат му Хуан II Арагонски, разделяйки така отново двете кралства.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. Начало Край Неаполитански Трастамара на Арагон (1442 – 1501) Алфонсо I Великодушни, Мъдри или Справедливи 1394 2 юни1442 27 юни1458 Мария Кастилсканяма първороден син на Фернандо I Арагонски и на Елеонора д’Албуркерке. Определен за наследник от Луи III, херцог на Анжу (Титулярен крал)Алфонсо V като Крал на АрагонMoscati, Ruggero, ALFONSO V d'Aragona, re di Sicilia, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960. Фердинандо IСъдията на Италия; Феранте или Дон Феранте 2 юни1424 27 юни1458 25 януари1494 (1) Изабела ди Киаромонте4 сина, 2 дъщери(2) Хуана Арагонска1 дъщеря Извънбрачен син на Алфонсо I и на Гуералдона Карлино(мъжка примогенитура)Ryder, Alan, FERDINANDO I d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 46, Treccani, 1996. Алфонсо IIКривогледи 4 ноември1448 25 януари1494 23 януари1495 Иполита Мария Сфорца2 сина, 1 дъщеря Син Фердинандо I и Изабела дьо Клермон(мъжка примогенитура)Mormone, Raffaele, FERDINANDO I d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960. Фердинандо IIФерандино 26 юни1467 23 януари1495 7 октомври1496 Джована Арагонсканяма Син на Алфонсо II и Иполита Мария Сфорца (Мъжка примогенитура)Mormone, Raffaele, ALFONSO II d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 2, Treccani, 1960. Федерико I 16 октомври1451 7 октомври1496 1 август1501 (1) Анна Савойска1 дъщеря(2) Изабела дел Балцо1 син и 1 дъщеря (оцелели) Син на Фердинандо I и Изабела ди Киаромонте(Салически закон)Benzoni, Gino, FEDERICO d'Aragona, re di Napoli, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 45, Treccani, 1995.

Капетинги

Валоа Разчитайки на далечно наследствено право върху трона на Неапол от агнатичен характер, френският крал Шарл VIII се спуска с армиите си в Италия, започвайки т. нар. Италиански войни. На 22 февруари 1495 г. той влиза в Неапол, възползвайки се от отстъплението на Фердинанд II към Иския, и се коронясва за крал. През май същата година Фердинанд II успява да организира контраофанзива, която за два месеца успява да прогони французите от Неапол.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. Начало Край Валоа (1495) Шарл IV (оспорван) Любезния 30 юни1470 22 февруари1495 6 юли1495 Анна Бретанска4 сина Син на Луи XI от Франция е Шарлота СавойскаВнук на Мария Анжуйска(дъщеря на Луи II дьо Валоа-Анжуйски, титулярен крал на Неапол)Шарл VIII като Крал на Франция

Валоа-Орлеан (1501 – 1504)

Разчитайки на правата върху Миланското херцогство, Луи XII от Франция предприема експедиция в Италия през 1499 – 1500 г. След като завладява Неапол през лятото на 1501 г., гарантирано от Договора от Гранада (ноември 1500 г.), който предвижда разделяне на завоеванията между Франция и Испания, и гарантиран от неутралитета на Венецианската република и папа Александър VI, Луи XII се коронясва за Луи II Сицилиански. След почти две години на репресии френската армия е победена близо до Гариляно (1503 г.). Примирието от Лион от 1504 г. постановява края на второто господство на Капетингите над Неаполитанското кралство.

Име Портрет Дата на раждане Управление Брак и деца Забел. начало край Валоа-Орлеан (1501 – 1504) Луи II Баща на народа 27 юни1462 1 август1501 31 март1504 (1) Жана дьп Валоаняма(2) Анна Бретанска2 оцелели дъщери(3) Мария Тюдорняма Син на Шарл Валоа-Орлеански и Мария дьо КлевНаследник на Шарл VIII от Франция (Титулярен крал)(Наследник на правата на Рене I Анжуйски)Луи XII като Крал на ФранцияRusso, Rosario, LUIGI XII detto il Padre del popolo, re di Francia, in Enciclopedia Italiana, Treccani, 1934.

Династия Трастамара (Лична уния с Испания: 1504 – 1516)