Историята на Бурса обхваща над две хиляди и шестстотин години.

Античност Най-ранното известно селище на мястото е древногръцкият град Киос (), който е основан като колония на преселници от Милет през 625 г. пр.н.е..

От 553 г. пр.н.е. градът е под властта на силното Лидийско царство, управлявано от Крез, след което преминава под властта на персийците по времето на Ахеменидите. От 459 г. пр.н.е. е съюзник на Древна Атина, а от 466 г. пр.н.е. е в състава на Делоския съюз. След поражението на атиняните в Пелопонеските войни, персите отново подчиняват Киос под властта си, но в 334 г. пр.н.е. Александър Велики им го отнема.

От 330 г. пр.н.е. градът започва да сече и емитира свои монети.

Киос е разрушен и разграбен по време на войните между диадохите за наследството на Александър Македонски, след което се оказва във владение на царя на Витиния Прусий I поради това, че му е предаден в знак на лоялност от Филип V Македонски през 202 г. пр.н.е. заедно с другото витинско пристанище на брега на Мраморно море от това време – Мирлея.

Прусий решава да основе нова столица на държавата си и наместо стария пристанищен град Киос (днес Три́глия), мести града под склоновете на Улудаг. Градът е именуван в чест на Прусий – на Пруса (на старогръцки: Προῦσα), откъдето произлиза транслитерирано и съвременното му име Бурса. Според Плиний Стари, първият камък в основата на новата столица на Витиния положил лично Ханибал Барка. Плиний, Естественная история, V, 148

Районът става и лобно място за Ханибал Барка. Прусий се обръща за помощ чрез Евмен II към Древен Рим в спора му с Филип V Македонски. Плутарх, Апиан и Тит Ливий предават, че римляните са знаели, че Ханибал е в двора на царя на Витиния, а Тит Квинкций Фламинин го разбрал вече във Витиния. Плутарх, Фламинин, 20, 5Аппиан, Сир., 43Тит Ливий, XXXIX, 51, 1 – 2 По изричната воля на римляните са блокирани всички пътища по суша и море по време, когато Ханибал е в Гебзе. Разбирайки за безнадеждното си положение, той изпива чашата с отрова, за да не попадне жив в ръцете на противника, срещу когото е воювал през целия си живот.

Римската република включва в територията си Витиния заедно с Пруса и Киос през 74 г. пр.н.е. Градът не е столица на римската провинция, тъй като римляните избират за резиденция бившата столица на витинските царе Никомедия, а за най-проспериращ град по римско време минава Никея, където е и наложен символа на вярата. През 27 г. пр.н.е. Витиния e сенаторска провинция. Около 162 г. римският император Марк Аврелий прави Витиния императорска провинция. Бурса се издига най-вече като градски център по времето на Юстиниан Велики.

Средновековие По византийско време града и околността са място с едни от най-значимите култови християнски сгради – църкви и манастири. В манастира „Свети Полихрон“ във Витиния е създадена първата славянска азбука – глаголицата.

През 925 г. градът е обсаден от емира на Алепо, а през 1097 г. и от селджуките. През 1204 г. е обсаден от франките, създали т.нар. Латинска империя в Константинопол, но градът остава в рамките на Никейската империя.

Бурса е донякъде и символично първата голяма и значима столица като град на новата Османска империя в залеза на Византия. След няколкогодишна обсада, османците превземат Бурса в 1326 г. и тя е столица на новата империя до 1365 г., когато столицата е преместена в Адрианопол, но Бурса си остава най-важният османски форпост в Анадола. Тук са погребани родоначалниците на османската династия Осман и Орхан.

Бурса е мястото, където е заточен и умира видинският цар Иван Срацимир. Османският султан Баязид I построява в Бурса богословски комплекс между 1390 и 1395 г. и т.нар. Голяма джамия в чест на победата си в битката при Никопол. През 1413 г. Бурса е обсадена от караманците. Мурад II, след смъртта на баща си Мехмед I, му издига в Бурса тюрбе с джамия. Населението на града към 1487 г. възлиза на около 45 хил. жители. The city in the Islamic world, Volume 1, ed. Salma Khadra Jayyusi, Renata Holod, Attilio Petruccioli, André Raymond, page 362.

След изгонването на евреите от Испания, преселниците от Майорка издигат своя синагога в Бурса.

През османския период Бурса се превръща в център на копринената (бубената) индустрия на империята, като суровата коприна се внася от Персия и Китай. В града се произвеждат кафтани, възглавници, бродерии и всякакви копринени продукти до самия край на XVII век.

Ново време

Голямо земетресение срива Бурса на 16 февруари 1855 г. в 10 часа местно време и се повтаря на 31 март същата година в 2 часа през нощта.

През 1975 г. в Бурса е открит университет.

В Турция Бурса се превръща в един от индустриалните центрове на страната и е четвъртият по големина град в страната. Известен е и като българската столица в Турция, предвид на това балканските турци емигрират най-вече целенасочено към Бурса.

Източници