Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта Ваклуш, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика,„Ваклуш Толев извървя своя път на мъдростта“, в-к „Новинар Юг“, 30 ноември 2013 г. сред които „История и теория на религиите“ в три тома, „Духовните дарове на България“ в два тома, „Седемте лъча на еволюцията“, „Беззаветен завет“ и др., както и на изцяло авторското списание „Нур“.Издания на сайта „Път на мъдростта“.
В пътя си на будител и духовен Учител Ваклуш Толев оформя оригиналните си възгледи, исторически прочит, социални идеи и тълкувания в самостоятелно учение с личностен, социален и Миров характер, което той нарича Път на Мъдростта – израз на работещата вече в битието на човечеството Духовна вълна на Мъдростта. По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.„Защитете Душата! – завеща на човечеството Ваклуш Толев“, в-к „Прелом“, бр. 5/2013, стр.3
Последователите на Учението на Мъдростта наричат себе си и другите събожници. „Събожникът е Бог, Когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!“, формулира живецът на понятието в афористична мисъл авторът.„31 юли – Ден на събожника“ , сп. „Нур“, 1/2009.
Биография Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. – тогава денят на Рождество Христово по стар стил, в село Поповица (известно като Папазли до 1934 г.),Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989. Пловдивска област. Семейството му е богато и уважавано. Дядо му Запрян е бил кмет на Поповица, а баща му Тольо се е славел с изумителната си щедрост и почтеност. Майка му Василка е от богат чешнигировски род – жена с изключителен организаторски дар, интуиция и въображение.Ваклуш Толев. Биографично интервю от 25 февруари 1995 г.
Името Ваклуш се предполага, че етимологично идва от влашката (румънската) по произход дума вакъл („черен, черноок, мургав“). Според самия Толев обаче то е свързано с Bacchus – латинското наименование на древногръцкия (или тракийски) бог Дионис, изписвано на гръцки като Βάκχος (което се чете като Vákhos) – и намира корена „вак, бак“ в санскрит със значението на „висша духовна сила“.Ваклуш Толев. „Духовните дарове на България“, т.1, 2010, стр. 13.
Поради голямото му желание да учи, Ваклуш тръгва на училище още ненавършил годините за първи клас – първоначално само като слушател, а впоследствие – с официално разрешение от Министерството на образованието, и като редовен ученик. След това констатира, че преподаваните неща не са точно тези, за които е имал копнеж – не го удовлетворяват особено. Но двете неща, които събуждат наистина възхищение и радост до сълзи у него са „това велико тайнство да науча, че една богиня се ражда от глава, а не от утроба – богинята на Мъдростта“ или това „да прочетеш, че някой сътворен е имал дързостта пред лицето на Сътворителя си да краде ябълка на познанието“, коментира той.Документален филм “Път на Мъдростта” 2004, режисьор Николай Василев (видео), публикуван в Youtube на 6.01.2014 г.
Гимназиални години На 13 години Ваклуш записва гимназия в Асеновград. Там е впечатлен от градската адвокатура и съд и нерядко ходи да слуша защитни речи. На 14-годишна възраст сам застава по празник в църквата и изнася проповед „Има ли Бог?“. За период от две-три години става председател на Християнско-философското дружество на гимназията, което организира изнасянето на реферати с активни дискусии и диспути в един „приет конфликт, без омраза“ с представители на материалистическите възгледи, ремсистите. В гимназиалните си години участва и в тогавашния младежки политически живот. Получава списания като „Нация, политика“, „Труд и вяра“ и др. През 1939 г. присъства на конференция за споразумение между различните политически крила. В същия период започва да пише тайно поезия. Един запазен стих от 1945 г. гласи:
Военно обучение През 1942 г. от Асеновград се прехвърля в Панагюрище, заради политически конфликт с разнасяне на позиви. Завършва гимназията там и на следващата година (1943) постъпва на редовна военна служба от 18 месеца в Школата за запасни офицери.
За военното обучение Ваклуш Толев обобщава, че „събужда чувство за едно служение, по-голямо от личния ти свят“. И освен „едно физическо и душевно възмъжаване“, дава „разширяване на кръгозора и отговорността“.
Взема участие във Втората световна война през 1944 г., като взводен командир в I армия, 21-ви Смолянски полк. Не е носил и не е ползвал оръжие. Поверени са му 50 души войници и ги връща всичките живи – само един е ранен, и то заради мародерство (взел е ботушите на убит немски войник).
Период на репресии Преди военните действия Ваклуш Толев е приет да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, където е трябвало да започне обучението си есента на 1944 г.
След събитията от 9 септември 1944 г. и смяната на властта е изправен пред Народния съд заради политическите си възгледи и действията като офицер в армията на Царство България. Съдът признава подсъдимия за виновен – „враг на народа“ и е осъден на доживотен затвор. Този период от живота си той определя като „грижа на Небето, ползвайки социалната репресия“, защото вместо да го уязвят, са му помогнали да се съхрани. Освен това „разсейването ми бе спестено“, заключава Ваклуш.
Ползвал е първоначално времето си в подготовка за изпитите си в Юридическия факултет, но бидейки вече затворник, изключването му от студентството не закъснява. В годините по затворите пише поезия, драми, философски есета, изучава различни езици – английски, немски, френски, латински, старобългарски. Три години отделя за изучаване на марксизма-ленинизма, за да изведе същността му. Формулира три основни стълба на идеологията: безбожие, класова борба и въоръжена революция за завземане на властта. Именно тези концепции сриват нравствените ценности, давани от религиите и моралните учения, констатира Ваклуш.Ваклуш Толев, „История на религиите“, 2000, „Атеизъм“, стр. 283 – 284.
След съдебното дело е изпратен в Пловдивския затвор, който е бил почти изцяло с политически затворници, предимно от легионерското движение, някои бивши министри, журналисти – около 500 души общо. Първият голям бунт, който Ваклуш прави, е, когато идва идеологическото насилие и гавра осъдените да подпишат едно възвание към своите бащи, майки, братя, сестри – с призив да отидат до урните и да гласуват за ОФ. На събранието за подписването на това възвание той приканва всички, които не са съгласни, да си излязат и около 150 напускат, заедно с него. След около седмица пристига от Министерството на правосъдието решение той и още 7 души да бъдат преместени в Пазарджишкия затвор, където са изолирани в единочки за известно време. Това е бил един метод за ужасяване, пречупване и вербуване на човека, коментира Ваклуш Толев. Тогава у него се ражда често повтаряната мисъл, че „когато си достатъчен на себе си, никой не може да те победи“. „Това значи да е свободен духът ви“, обяснява той. Чувството страх за него не съществува „и ограничението, даже да е Китайска стена, не е пречка“.
В затвора е 12 години. Правил е гладни стачки, гладувания, ден на пълно мълчание всеки понеделник (в Белене и Шумен)... Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Шумен, Белене, Варна – местен е от затвор на затвор с досие „непоправим“. „Сменях обителите“, ще каже Ваклуш. „За мен те бяха обител, защото там вътрешното моление беше проблем на преценка, а не на олтарно коленопреклонение.“ Когато във Варна е питан къде е бил най-добре, отговаря: „Там, където е имало закон, там съм бил най-добре. Защото законът, приложен от вас, защитава нас.“Ваклуш Толев. Биографично интервю от 2 август 2000 г.
Църковно обучение Освободен е на 15 август 1956 г., празника Успение Богородично – във Варна, след приетата амнистия за политически затворници. Започва работа в Пловдив – отново сменяйки местата като неудобен за властта. Още в затворите край него винаги са се събирали хора да слушат преценките и идеите му, което продължава и след освобождаването му.
Тъй като е бил съден, му е отнето правото да следва, в който и да е университет в страната.
По-късно – много трудно, като „враг на народа“ – успява да завърши богословие в Духовната академия в София, която е единственото автономно учебно заведение тогава, като взема петте години обучение само за 18 месеца. Изключен е още първата година „по нареждане на ЦК“, но е върнат отново след застъпничества на респектирани от личността му хора пред високи управленски нива.
Дипломира се през 1968 г. със словото-проповед, озаглавено по библейския израз на Пилат Понтийски „Ecce Homo“ – „Ето Човекът“.
Църковно дело В началото на 70-те е назначен от Патриарх Кирил за библиотекар в Пловдивската митрополия. Дотогава не е имало редовен библиотекар и книжният фонд от около 15000 екземпляра е бил по-скоро като склад, без подредба по изискванията, които един книжен фонд налага, без да се следи периодичният печат и почти без да има читатели. Ваклуш Толев за няколко месеца прави „генерална реформа“, започвайки с разчистване и ремонт на читалнята, а след това и с обработка на фонда. Дейността постепенно така се разширява, че започват да се стичат студенти за курсови работи, много хора да пишат научни трудове, дисертации по литература, по славянска филология, включително и самият съветски консул тогава е правил там дисертацията си за княз Церетелев.
Впоследствие Ваклуш Толев става и отговорен ръководител на старопечатите, ръкописите и иконното имущество на цялата Пловдивска митрополия, която управлява 5 окръга в нейните архиерейски наместничества и поделения – църкви, манастири и пр. За няколко години са описани около 25 хиляди икони и 12 хиляди ръкописа и старопечата. Така се ражда идеята му да се направи депо за съхранение на най-ценните икони, а другите Митрополии също започват да работят по неговата система за описание и отчетност. Започват да се назначават и собствени реставратори. Във взаимодействие с отдел „Култура“ на Община Пловдив е открита и първата иконна изложба.
Лектории След 10 години служба към Митрополията, напуска по собствено желание. Отново работи на различни места за прехраната си, но носи вътрешната си свобода, ще каже той.
След събитията от 10 ноември 1989 г. се включва активно в дейността на партия Български демократически форум. През 1991 г. е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университет. Хората около Ваклуш Толев постепенно започват да се грижат за организиране на публични лекции и слова в различни градове, за документирането им с аудио и видео записи, а от 1992 г. се слага началото и на издателска дейност. Необходимостта от организиран живот води до създаване на социална формация, която претърпява развитие през годините – и като наименования, и като структура. Днес това е сдружението с идеална цел „Общество Път на Мъдростта“.
Кончина Ваклуш Толев „остава завинаги“ в този свят на 27 ноември 2013 г. По негова воля е кремиран и на 31 юли 2014 г. част от прахта му е разпръсната при Орфеевите скали в Родопа планина. Не веднъж е цитирал стиха си, с който иска да бъде изпратен (което е и направено):
Социални идеи Събожник