Автобиографията на Григор Пърличев е разказ за неговия живот, писан в периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г., когато Пърличев е учител в Солунската българска мъжка гимназия. Издадена е за първи път през 1894 г., около година след смъртта на Пърличев, в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.Гр. С. Пърличев. Автобиография. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 11, 1894 г., с. 346. Българският писател и литературен критик Симеон Радев я определя като „една от най-вълнуващите книги в българската литература.“
Наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“ на Софроний Врачански, автобиографията е едно от най-ранните автобиографични съчинения, писани на български език. Димитър Матов пише че „по своя правдив и откровен език, по чувството на естетична мярка и по своята занимателност, Пърличевата автобиография е първа от рода си в нашата книжнина.“Димитър Матов. Гр. С. Пърличев. Книжовно биографически чертици, сп. „Български преглед“, кн. 4-5, 1895 г.
Според Симеон Радев автобиографията на Пърличев му отрежда едно от първите места сред българските книжовници заради своята „лъчезарна краткост“, драматизъм, живи описания на борбите на българската общност в Охрид, и заради дълбоката си философия.Симеон Радев. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013 г.
Въпреки че Пърличев е работил по автобиографията си повече от година, биографията е кратка – цялата обхваща общо около шестдесет страници. В някои случаи цели периоди от живота на автора са предадени в автобиографията само с няколко изречения.
Димитър Матов и Кузман Шапкарев, съвременници на Пърличев, отбелязват, че четейки автобиографията, човек може да остане с впечатление, че Пърличев е бил първият инициатор на борбата за въвеждане на българския вместо гръцкия в училищата и черквите в Охрид и единствен неин водач, тъй като приносът на някои от останалите дейци не е споменат. Матов обяснява това с Пърличевото честолюбие, което е било накърнено от непризнаването на първенството му от страна на някои от другите участници в българското движение.
В Царство България автобиографията е била любимо учебно пособие на учителите по български език.Пърличев, Кирил. Към характеристика на Григор С. Пърличев, сп. „Македонски преглед“ г. 4, кн. 2, с. 99, 1928 г.
Вижте също Сердарят Скендербей 1762 лето
Бележки
Външни препратки Автобиографията със съвременна типография.
Категория:Български автобиографии Категория:Григор Пърличев Категория:Литература след Освобождението Категория:Книги от 1894 година Категория:Книги за Македония Категория:Български книги