Филип I Савойски (; * 1207, замък на Егбел, Савоя, Савойско графство; † 15 август 1285, замък Русийон, Бюже) от Савойската династия, е епископ на Валанс (1242 – 1267), архиепископ на Лион (1245 – 1267), граф на Бургундия (de iure uxoris 1267 – 1285) и 13-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен (1268 – 1285), барон на Во (1271 – 1285).
Произход Той е най-малкото дете на Томас I Савойски (* 1180, † 1233), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Маргарита Женевска (* ок. 1180, † 1257). Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски Светецът, 8-и граф на Савоя, Аоста и Мориен и маркграф на Италия, и Беатрис Маконска/Виенска, а по майчина – женевският граф Вилхелм I и Маргарита-Беатриса дьо Фосини. Има от 9 до 14 братя и сестри:
Амадей IV (* 1197, † 1253), 10-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1233 – 1253), имперски викарий за Пиемонт, съпруг на Ана Бургундска и на Сибила дел Балцо/Сесил дьо Бо
Беатрис (* 1198, ок. 1205 или 1206, † 1265, 1266 или 1267), графиня на Прованс и на Форкалкие като съпруга на граф Раймон Беренгер IV, майка на четири кралици
Маргарита (* 1212, † 1270 или 1273), графиня на Кибург като съпруга на граф Хартман IV фон Кибург и графиня на Хабсбург, графиня в Тургау и Цюрихгау, графиня на Кибург като съпруга на граф Еберхард I фон Хабсбург-Лауфенбург Хумберт (* ок. 1198, † 1223) Аймон (* 1200, † 1238 или 1242), апанаж във Вале и Шабле (1234 – 1237), господар на провинция Агон, на Шабле, Шийон, Морж и Вилньов Томас II (* 1199, † 1259), регент-граф на Савоя, господар на Пиемонт (1233 –1259), маркграф на Торино и Ивреа, граф на Фландрия и на Ено (1237 – 1244), граф на Аоста и на Мориен, имперски викарий за Пиемонт (1242), принц на Капуа (1252), суверенен граф на Савоя от 1253 г. до смъртта си, регент на племенника си Бонифаций Савойски, съпруг на Йохана Фландърска и на Беатриче Фиески Вилхелм (* ок. 1201, † 1239), епископ на Валанс (1224/1226 – 1239), принц епископ на Лиеж и на Уинчестър (1238 – 1239) Петър II, „Малкият Карл Велики“ (* 1203, † 1268), 12-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1263 – 1268), господар на Во (1233 – 1268), граф на Ричмънд (1241), съпруг на Агнес дьо Фосини Бонифаций (* ок. 1206 или 1207, † 1270), приор на Нантюа, епископ на Беле (1232) и архиепископ на Кентърбъри (1241 – 1268), приор на Англия (1241), епископ на Дърам, беатифициран от папа Григорий XVI (1838) Аймон († 1238), господар на Вале Хумберт († 1223) две сестри († пр. 1254 като малки) Алиса или Алазия († 1277), игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион (1250 Агата († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сен Пиер де Теро в Лион
Има и трима природени братя и една природена сестра от извънбрачни връзки на баща си.
Биография Църковна кариера Ранни години Филип е предопределен от много ранна възраст, подобно на тримата си братя Вилхелм, Петър II и Бонифаций, за църковно поприще. Без да е ръкоположен за свещеник (той никога не е отслужвал литургия), той получава първите си важни църковни длъжности през 1239 г. Той обаче няма призванието на брат си Бонифаций..
Активно подкрепян от брат си граф Амадей IV, той постепенно придобива множество владения и облаги в проактивна политика за увеличаване на властта на Савойския дом.. Подкрепата на брат му отчасти се обяснява с факта, че той никога не е дал на Филип искания дял от наследството на баща им. През 1242 г. Амадей IV се ангажира да му плати сто сребърни марки, но бързо спира плащанията си. Отношенията между двамата братя никога не са били отлични и този им спор никога не е разрешен..
Филип е назначен за примас на църквата в Мец през 1239 г. и остава такъв през 1262 г.. През 1240 г.. сава ректор на църквата „Сен Доматиен“ в Брюге..Ulysse Chevalier, Regeste dauphinois, Vienne, 1913-1926, . Този му пост най-вероятно е придобит с помощта на брат му Томас, който тогава е във Фландрия..
През 1240 г. се опитва да вземе епископството на Лозана, което Бонифаций Лозански е напуснал предходната година, и влиза във въоръжен конфликт за това.. Но въпреки помощта на брат си Петър II Филип отстъпва пред кантора Жан дьо Косоне. Смъртта през същата година на брат му Вилхелм му дава достъп до няколко предимства. Той става декан на Виен и преди всичко епископ на Валанс. Въпреки това, тъй като никога не е получавал големи длъжности, той носи само титлата на прокуратор или избран служител за тази длъжност, а не епископ. През 1244 г. поисква да напусне този пост, може би за да потърси по-висок пост другаде. Въпреки съгласието на папа Инокентий IV обаче променя решението си и запазва поста...V. la lettre de du juin 1240 dans Lucien Auvray, Registres de , Rome, 1896-1955, Coll. « Registres pontificaux publiés par l'École française de Rome », .
Филип също има достъп до позициите на управител на наследството на Сен Пиер, велик гонфалониер на Църквата, приор на църквата „Сен Мишел дьо Нантюа“. Той е ректор на църквата „Сен Донатиен“ в Брюге и енорийски свещеник на Гедингтън, Рекюлвер и Уингам от 1242 г..
Архиепископ на Лион Условия за избирането му Филип е обявен за архиепископ на Лион през 1245 г. при специални обстоятелства. Тогава градът се радва, особено след 1157 г., на привилегировано положение на границите на Кралство Франция и Свещената Римска империя, което му дава голяма свобода спрямо неговия теоретичен господар – императорът на Свещената римска империя. Предшественикът на Филип, Жан Бел-Мен, казва за епархията на Лион, че тя „има най-обширната юрисдикция..., както в границите на Империята, така и в тези на Кралство Франция, тъй като собствената ѝ юрисдикция е споделена между двете страни. Ние не вярваме, че е лесно да се намери друга църква, която да се радва на толкова голяма свобода и от двете страни едновременно.“. Но през 1244 г. папа Инокентий IV, в ожесточен конфликт с император Фридрих Барбароса като част от борбата между Църквата и Империята, търси място за свикване на събор срещу своя противник. Изправен пред отказа на крал Луи IX да позволи той да се проведе в неговото кралство, папата избира Лион поради позицията му много далеч от зоните на влияние на императора и много близо до френските земи, където евентуално би могъл да намери убежище в случай на опасност. За да направи това обаче, той трябва да прекоси савойските земи, традиционно съюзени с императора. Следователно Филип играе активна роля спрямо брат си Амадей IV, за да го убеди да промени семейната стратегия спрямо техния господар и да заеме балансирана позиция между двете сили.. Подкрепен е от другия си брат Бонифаций.. Въпреки това Филип не успява да промени значително позицията на Амадей IV, който се съгласява две години по-късно да пусне императора, който иска да отиде в Лион..
Когато през 1244 г. папа Инокентий IV напуска Рим, заплашен от император Фридрих II, Филип го придружава до Лион, служейки за негов защитник по пътя и в Рим. За да го възнагради и да утвърди авторитета му пред лицето на капитула и враждебната буржоазия, императорът се възползва от оставката на архиепископ Емерик дьо Рив в края на събора, за да постави Филип... Избран е за архиепископ на 28 юли 1245 г..
Филип в Лион Филип се появява в текстове за първи път в Лион през 1239 г., където получава вероятна пребенда в рамките на капитула на катедралата „Сен Жан“.Marie-Claude Guigue, Cartulaire Lyonnais, Lyon, 1885-1893, , . През 1243 г. е послушник (на френски: obéancer)..Jean Beyssac, Les membres de la maison de Savoie au chapitre de Lyon, Lyon, 1911, .
Филип е избран през 1245 г., като Жак Гадил дава датата 1246 г..Histoire du diocèse de Lyon, 1983. Първото действие на Филип като избран служител датира от септември 1245 г.Voir la pièce 3 H 28 des archives départementales du Rhône, citée par p. 37, note 33. Този избор, доколкото Филип отказва да произнесе обетите си, за да запази шансовете си един ден да получи достъп до престола на Савойското графство, накърнява престижа на титуляра на архиепископството на Лион. В официални актове, в протоколни церемонии той се поставя след прелатите с по-малко значение. Самата буржоазия на Лион никога не го назовава архиепископ в текстовете..
Множеството облаги, които Филип натрупва по това време, са гарантирани от диспенсацията, дадена му от папа Инокентий IV по молба на архиепископа.. Но освен нея папата не му дава нищо повече..
Въпреки липсата на титла и на вкус към религиозна кариера Филип се оказва съвестен прелат в службата си.. Например, макар и малко заинтересован от изграждането на новата катедрала „Сен Жан“, той е задължен да участва в нейното изграждане, когато тя всъщност се превръща в църквата на папата между 1244 и 1251 г., според поговорката „ubi papa, ibi Roma“ („Където е папата, там е и Рим“). Всъщност Инокентий IV остава в Лион почти седем години и следователно логично настоява за бързото продължаване на работата по църквата..
Политически действия Отношения с папата Папата е в Лион, понеже потърсва защита там от Филип. Папата го счита за свой длъжник, защото го е назначил за архиепископ на града и е запазил всичките му привилегии. Но действията на папата спрямо Филип са политическа маневра, предназначена да задоволи могъщата Савойска династия с подкрепата, от която се нуждае папа Инокентий IV. Следователно и Филип счита папата за длъжник. По-специално разходите за първия събор в Лион от 1245 г. са поети от архиепископа; най-общо казано Филип е този, който подкрепя папата по време на престоя му в Лион, като дори стига дотам да му даде 3000 сребърника, когато той си тръгва през 1251 г.. Така че когато папата номинира един от своите фаворити за пребенда на катедралния капитул „Сен Жан“, той е удавен още същата нощ, според заплахите, които канониците вече са отправили към папата. Независимо дали е участвал в убийството или, по-вероятно, дали се е опитал да прикрие капитула, за да си осигури благоволението на канониците, Филип потулва аферата, без папата да се осмели да каже нещо за нея. Освен това папата не запазва благосклонността си към Филип, нито му предоставя каквито и да било привилегии, веднага щом той вече не е в своите държави..
Отношения с Империята, Франция и Англия Филип поддържа връзки от различно значение с политическите сили на Европа. Неговата политика на безусловна подкрепа за папата го превръща в естествен противник на императора; но той е далеч, а поддържаните връзки почти не съществуват. Връзките му с краля на Франция едва ли са по-силни: Филип веднъж се срещна с крал Луи IX в Клюни, а понякога и братята му.. От друга страна връзките му са естествено по-силни със Сицилианските Анжуйци поради брака на племенницата му Беатрис Прованска с Шарл I Анжуйски. Отношенията между Филип и Шарл в началото не са най-добрите: Шарл взима страната на император Фридрих срещу папата и предупреждавайки последния срещу неговия защитник и съветник; впоследствие Филип заема страната на Сицилианските Анжуйци във войната срещу Манфред I Сицилиански. Но преди всичко Филип поддържа връзки с монархията на Англия, като по този начин увековечава традиционната връзка на Лион с тази страна. След събора в Лион от 1245 г. той се възползва от връзките, установени с различни английски прелати, за да се постави под закрилата на крал Хенри III..