Моска́л (; ; ; ) в украинския, полския и беларуския езици е историко-жаргонно прозвище към руснаците. Москаль // Толковый словарь русского языка: В 4 т. / под ред. Д.Н. Ушакова. — М.: ГИ «СЭ»; ОГИЗ; ГИИНС, 1935—1940. Обикновено се употребява с презрителен и/или ироничен оттенък. (също пренебрежителен такъв Большой толковый словарь русского языка. - 1-е изд-е: СПб.: Норинт. С. А. Кузнецов. 1998.)
Енимологически етнохоронима произлиза от името на Москва (виж история на Москва), около която се образува Велико Московско княжество, прераснало по времето на Иван Грозни в Руско царство. Названието е разпространено в бившите земи на Жечпосполита, като за първи път се среща в писмени източници от 17 век. Макс Фасмер намира, че названието произлиза от украинското москаль със значение на „идещ от Москва руски войник“, откъдето преминава и е заимствано и в полския език.
През 1762 г. Паисий Хилендарски пише в своя труд „История славянобългарска”: „При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидетелство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват“Паисий Хилендарски. История славянобългарска /Историческо събрание за българския народ, „Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран“.Паисий Хилендарски. История славянобългарска /Историческо събрание за българския народ Вижте също История на руската държава Трети Рим Жид Хохол Галичко-Волинско княжество Малорусия Новорусия Източници
Категория:Жаргон