Рабан Мавър също Храбан Мавр, Рабан Мавр (, * ок. 780 в Майнц, † 4 февруари 856 във Винкел в Рейнгау) е абат на абатство Фулда (822 – 842), архиепископ на Майнц (847 – 856) и учен. Той е един от най-значимите личности от времето на Каролингския ренесанс през 9 век и близък с император Лотар I и съпругата му Ирмингард фон Тур.
Биография Рабан е от благородническа фамилия от Майнц. През 788 г. като дете е възпитаван в бенедиктанския манастир Фулда. След завършването на образованието си той става учен в двора на Карл Велики. По-късно Алкуин, ръководителят на императорското дворцово училище го приема в Аахен и го нарича „Мавър“ („Maurus“).
През 801 г. във Фулда става дякон и ръководител на тамошното манастирско училище (до 822). Негови ученици са Рудолф фон Фулда, Лупус Серват, Ерменрих фон Елванген, Валафрид Страбон и други. Тогава Рабан пише важни ръкописи, от които най-известни са стихотворенията De laudibus sanctae crucis (издадено 814), един Opus geminum.
На 15 юни 822 г. Рабан става за двадесет години игумен (абат) на манастир Фулда, който тогава има над 600 монаси. Той разширява манастирската библиотека, грижи се духовно за селяните и построява около 30 църкви и капели. Рабан е привърженик на Лотар I, обаче не и на Лудвиг Немски. През 842 г. той напуска службата си като абат и се оттегля в Петерсберг. Лудвиг Немски издига през 847 г. 67-годишния Рабан за архиепископ на Майнц. Мавър започва да служи на 16 юни същата година в най-голямата църковна провинция в Източното франкско кралство. Малко след това той свиква събор.
Рабан Мавър умира на 4 февруари 856 г. във Винкел в Рейнгау и е погребан в абатството Св. Албан в Майнц. Скоро започват да го почитат като светия. През 1515 г. архиепископ Албрехт фон Бранденбург мести мощите му в Хале, след това са преместени в Ашафенбург. Днешният му гроб е неизвестен.
Почита се от католиците и протестантите на 4 февруари.
Произведения Енциклопедия „За природата на нещата“ () Рабан Мавър. „За природата на нещата“
През 847 г. Рабан Мавър завършва енциклопедия в 22 тома, която посвещава на епископ Хайм от Халберщадт. За разлика от „Етимологията“ на Исидор Севилски, Рабан е заинтересуван не толкова от обективните „свойства на думите и природа на нещата“ (), отколкото „мистичното тълкуване на тяхната същност“ в духа на библейска критика.
Енциклопедията на Рабан Мавър може да се каже, че е компилация от средновековна библейска херменевтика, базирана на тълкованията на църковните философи – Йероним Блажени, Августин Блажени, папа Григорий I и други късноантични и ранносредновековни авторитети. Ръкописи на енциклопедията на Рабан са се съхранили в много кодекси от IX-XV век. Някои от тях, като ръкописа от Монтекасино от XI век (Monte Cassino, Biblioteca dell’Abbazia, cod. 132), имат многобройни илюстрации.
Енциклопедията на Рабан не е разделена на седем части, отговарящи на седемте свободни науки (за разлика от знаменитата енциклопедия на Исидор). Мавър започва от висшето благо (Бога-Творец) и разглежда нещата в реда на намаляващото им „космического“ значение. 22 тома на енциклопедията символично кореспондират на 22 книги на Стария завет и са един вид увод (пропедевтика) към Новия завет.
Съчинение „За произхода на буквите“ ()Patrum latina. 112, 1579 – 1580
Преди смъртта си в 856 г. Храбан публикува съчинението – „За произхода на буквите“ или „За изобретяването на езиците“, в което излага мнението си кои според него са „свещените“ езици (на които е можело да се чете Библията), и в какъв ред са възникнали (той смята, че еврейската азбука е възникнала първа). Като приложение той дава 4-те световни азбуки – еврейската, гръцката, латинската и други азбуки в съпоставителна таблица. В друго приложение той показва развитието на буквите, като разглежда (сравнява) гръцката азбука, азбуката на Етикус Истер и руническо писмо (което той определя като маркомани). За произхода на разглежданата от азбука Храбан дава следното обяснение: след еврейската, гръцката и латинската азбука била изнамерена от философа и космографа Етикус, родом скит от благородно потекло, азбука, която достопочтеният презвитер Йероним Блажени непрестанно разпространявал в свой вариант чак до родината на самия Храбан, понеже възжелал да увеличи известността на тия букви с мощта на своята ученост и трудолюбие.
Според д-р Божидар Пейчев, азбуката на Етикус Истер е била доразвита от Йероним, за да се получи използваната по-късно в Хърватия (ъглеста) глаголица.сп. „Философска мисъл“, кн. 2, 1979 г., стр. 72 – 85 Също така, според д-р Пейчев doktora757.blog.bg, е възможно произведението О писменехь Чръноризца Храбра да представлява полемика със съчинението За произхода на буквите на Храбан Мавър, защото заглавието може да е било неправилно преведено от О писменехь монаха Храбана (монасите са наричани черноризци, а преводачът/преписвачът може да е решил, че Храбан е сбърканата дума Храбър).
Ръкописи Raymund Kottje (Thomas A. Ziegler): Verzeichnis der Handschriften mit den Werken des Hrabanus Maurus. Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2012 (MGH Hilfsmittel, Band 27), ISBN 978-3-7752-1134-5.
Издания Цялото произведение Hrabani Mauri opera omnia. In: Migne, Patrologia Latina, Bände 107 – 112, Paris 1852.
Писма Ernst Dümmler (Ed.): Hrabani (Mauri) abbatis Fuldenis et archiepiscopi Moguntiacensis epistolae. In: Epistolae Karolini Aevi, Bd. 3, Weidmann, Berlin 1898 (MGH Epistolae, Bd. 5), S. 379 – 516. (Digitalisat)
Стихотворения
Ernst Dümmler (Ed.): Hrabani Mauri carmina. In: Poetae Latini aevi Carolini, Band 2, Weidmann, Berlin 1884 (MGH Poetae Latini medii aevi, Band 2), S. 154 – 258. (Digitalisat) Kurt Holter (Ed.): Hrabanus Maurus, Liber de laudibus sanctae crucis. Vollständige Faksimile-Ausgabe im Originalformat des Codex Vindobonensis 652. Akademische Druck – und Verlagsanstalt, Graz 1973 (Codices selecti, Bd. 33). Michel Perrin (Ed.): Rabani Mauri in honorem sanctae crucis. Brepols, Turnhout 1997 (Corpus Christianorum, Continuatio Mediaevalis, Bde. 100 – 100 A), ISBN 2-503-04001-2 und ISBN 2-503-04002-0.
Отделни произведения
Ernst Dümmler (Ed): De procinctu romanae militae. In: Zeitschrift für deutsches Altertum, Bd. 15, 1872, S. 443 – 451. (Digitalisat) John McCulloh (Ed.): Rabani Mauri martyrologium./Wesley M. Stevens (Ed.): Rabani Moguntiacensis episcopi De Computo. Brepols, Turnhout 1979 (Corpus Christianorum, Continuatio medievalis, Bd. 44). Detlev Zimpel: De institutione clericorum libri tres. Studien und Edition. Lang, Frankfurt am Main u.a. 1996 (Freiburger Beiträge zur mittelalterlichen Geschichte, Bd. 7), ISBN 3-631-30736-5. Bengt Löfstedt (Ed.): Rabani Mauri Expositio in Matthaeum. Brepols, Turnhout 2000 (Corpus Christianorum, Continuatio mediaevalis, Bd. 174 und 174 A). ISBN 2-503-04741-6. Detlev Zimpel (Ed.): Hrabanus Maurus, De institutione clericorum = Über die Unterweisung der Geistlichen. Lateinisch/Deutsch, 2 Bände. Brepols, Turnhout 2006 (Fontes Christiani, Bd. 61.1 und 61.2), ISBN 978-2-503-52149-7, ISBN 978-2-503-52151-0. Gereon Becht-Jördens (Ed.): Die Redaktionen der Altartituli des Hrabanus Maurus. In: Sturmi oder Bonifatius. Ein Konflikt im Zeitalter der anianischen Reform um Identität und monastisches Selbstverständnis im Spiegel der Altartituli des Hrabanus Maurus für die Salvatorbasilika zu Fulda. Mit Anhängen zur Überlieferung und kritischen Edition der Tituli sowie zu Textquellen zur Architektur und Baugeschichte der Salvatorbasilika. In: Marc-Aeilko Aris, Susanna Bullido del Barrio (Hrsg.): Hrabanus Maurus in Fulda. Mit einer Hrabanus Maurus-Bibliographie (1979 – 2009). Josef Knecht, Frankfurt am Main 2010 (Fuldaer Studien, Band 13), ISBN 978-3-7820-0919-5, S. 123 – 187, S. 160 – 168.
Електронни текстове De laudibus sanctae crucis (lat.): Digitalisate: Jakob Wimpheling, Pforzheim 1503, in der Virtuellen Bibliothek der Universität Tours, Universität Wien(eBooks on Demand) De rerum naturis : (lat.) Transkription: Karlsruher Handschrift Augiensis 96, 98, von William Schipper Hrabanus Maurus in der Bibliotheca Augustana (lat.): De rerum naturis (W. Schipper), De laudibus sanctae crucis (Cod. Vat. Reg. Lat. 124), Veni creator spiritus In Ecclesiasticum commentarii, Faksimile: Simon de Colines, Paris 1544 (Bibliothèque nationale de France)
Литература
Marc-Aeilko Aris, Susanna Bullido del Barrio (Hrsg.): Hrabanus Maurus in Fulda. Mit einer Hrabanus Maurus-Bibliographie (1979 – 2009) (= Fuldaer Studien 13). Josef Knecht, Frankfurt am Main 2010 ISBN 978-3-7820-0919-5. Friedrich Wilhelm Bautz: HRABANUS Maurus. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 1090 – 1093. Gereon Becht-Jördens: Litterae illuminatae. Zur Geschichte eines literarischen Formtyps in Fulda. In: Gangolf Schrimpf (Hrsg.): Kloster Fulda in der Welt der Karolinger und Ottonen (= Fuldaer Studien 7). Josef Knecht, Frankfurt am Main 1996, ISBN 3-7820-0707-7, S. 325 – 364. Gereon Becht-Jördens: Sturmi oder Bonifatius. Ein Konflikt im Zeitalter der anianischen Reform um Identität und monastisches Selbstverständnis im Spiegel der Altartituli des Hrabanus Maurus für die Salvatorbasilika zu Fulda. Mit Anhängen zur Überlieferung und kritischen Edition der Tituli sowie zu Textquellen zur Architektur und Baugeschichte der Salvatorbasilika. In: Marc-Aeilko Aris, Susanna Bullido del Barrio (Hrsg.): Hrabanus Maurus in Fulda. Mit einer Hrabanus Maurus-Bibliographie (1979 – 2009) (= Fuldaer Studien 13). Josef Knecht, Frankfurt am Main 2010 ISBN 978-3-7820-0919-5, S. 123 – 187. Gereon Becht-Jördens, Wolfgang Haubrichs: Fulda. In: Martin Schubert (Hrsg.): Schreiborte des deutschen Mittelalters. Skriptorien – Werke – Mäzene. De Gruyter, Berlin u. a. 2013, S. 175 – 215. ISBN 978-3-11-021792-6 Winfried Böhne (Hrsg.): Hrabanus Maurus und seine Schule. Festschrift der Rabanus-Maurus-Schule 1980. Rabanus-Maurus-Schule, Fulda 1980. Franz Brunhölzl: Hrabanus Maurus. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 674 – 676 (Digitalisat). Philippe Depreux u. a. (Hrsg.): Hraban Maur et son temps (= Collection Haut Moyen Âge 9). Brepols, Turnhout 2010, ISBN 978-2-503-53379-7. Brigitte Englisch: Die Artes liberales im frühen Mittelalter. (5.–9. Jh.). Das Quadrivium und der Komputus als Indikatoren für Kontinuität und Erneuerung der exakten Wissenschaften zwischen Antike und Mittelalter (= Sudhoffs Archiv. Beihefte 33). Steiner, Stuttgart 1994, ISBN 3-515-06431-1 (Zugleich: Bochum, Univ., Diss., 1991/92). Franz Josef Felten, Barbara Nichtweiß (Hrsg.): Hrabanus Maurus. Gelehrter, Abt von Fulda und Erzbischof von Mainz (= Neues Jahrbuch für das Bistum Mainz. 2006). Bistum Mainz, Mainz 2006, ISBN 3-934450-26-1. Michele Camillo Ferrari: Il „liber sanctae crucis“ di Rabano Mauro. Testo – immagine – contesto (= Lateinische Sprache und Literatur des Mittelalters. Bd. 30). Lang, Bern u. a. 1999, ISBN 3-906762-17-3 (Zürich, Univ., Habil.-Schr., 1998). Stephanie Haarländer: Rabanus Maurus zum Kennenlernen. Ein Lesebuch mit einer Einführung in sein Leben und Werk. Bistum Mainz, Mainz 2006, ISBN 3-934450-24-5. Johann Baptist Hablitzel: Hrabanus Maurus. Ein Beitrag zur Geschichte der mittelalterlichen Exegese (= Biblische Studien. Bd. 11, H. 3, ). Herder, Freiburg im Breisgau u. a. 1906 (Zugleich: München, Univ., Diss., 1902). Paulus Ottmar Hägele: Hrabanus Maurus als Lehrer und Seelsorger. Nach dem Zeugnis seiner Briefe. Eigenverlag, Fulda 1972 (Freiburg im Breisgau, Univ., phil. Diss. 1969). Walter Heinemeyer, Berthold Jäger (Hrsg.): Fulda in seiner Geschichte. Landschaft, Reichsabtei, Stadt (= Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen. Bd. 57). Parzeller u. a., Fulda u. a. 1995, ISBN 3-7900-0252-6