Яков Георгиев (Гьорев, Гьорчев) Дамянов Рензов, известен като Зографски, е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография
Принадлежи към големия зографски род Рензовци от дебърското мияшко село Тресонче. Роден е около 1820 година. Син е на Георги Дамянов, при когото изучава занаята. Работи с брат си Янко Георгиев и братовчедите си Даме и Иван Андрееви и Петър и Атанас Николови под ръководството на баща си и чичовците си, също известни зографи.
Изгражда заедно с брат си Янко църквите в село Гранчица, Крайници, „Св. св. Константин и Елена“ в Оморани (1894), манастира „Свети Архангели“ при Горно Чичово и други.
Яков изписва селската църква в Нерези и рисува върху част от старите стенописи в известния средновековен манастир „Свети Пантелеймон“. Работи още в Говърлево, Горно Сълне, изгражда църквите в Скачинци (1883), в Рудник (1885), Ораов дол, Велешко, Маргари, Прилепско, и други. Яков прави плановете на църквите, ръководи построяването им, прави резбите и рисува икони и стенописи. След разбойническото нападение на Фезлията и Исаче над Папрадище на 14 септември 1884 година, Яков се изселва във Велес. В 1889 година отваря ателие в София срещу протестантската църква и рисува икони за софийските църкви.
Понякога работи с Андон Китанов и Коста Кръстев.
Умира в 1907 година във Велес. Негов син е Георги Зографски.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Тресонче Категория:Български иконописци Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Рензови Категория:Починали във Велес