Томас I Савойски или Томас дьо Мориен, наречен „Приятел на комуните“ или „Гибелин“ (, detto Amico dei Comuni, , dit L'Ami des communes ou encore le Gibelin; * 20 май 1177, сл. 26 май или 27 май 1178, замък Шарбониер в Егбел,Днешно подселище на Вал д'Арк, деп. Савоа, Франция Савойско графство; † 1232 или 1 март 1233, Монкалиери, дн. Италия) е 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар на Пиемонт, маркграф на Италия (1189 – 1233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226 г.). Наречен е „Приятел на комуните“ заради широките свободи, които дава на своите комуни.
Произход Според френския историк Самюел Гишенон Томас е първият и единствен син на Хумберт III Савойски, наречен Светецът (* 1136, † 1189), 8-и граф на Савоя, Аоста и Мориен и маркграф на Италия, и на четвъртата му съпруга Беатрис Маконска или Беатрис Виенска (* ок. 1160, † 1230). Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей III Савойски, граф на Савоя, и Матилда Албонска, а по майчина – Гералд I, граф на Макон и на Виен, и Морет дьо Салан. Има три природени сестри от третия брак на баща си с Клеменция фон Церинген. Томас е племенник на Мафалда Савойска, съпруга от 1146 г. на първия португалски крал Афонсу I. Има една сестра, починала като малка. Има и три полусестри от третия брак на баща си.
Биография Ранни години Томас е роден след 26 май, вероятно на 27 май 1178 г., а според Самюел Гишенон и други френски автори – на 20 май 1177 г. в замъка Шарбониер – графска резиденция на Хумбертините в долината Мориен. Раждането на син е голяма радост за баща му Хумберт III, който има единствено дъщери от предходните си три брака. Новината му е съобщена от умиращия Свети Анселм, тогавашен епископ на Беле. Детето е наречено Томас в чест на Св. Томас Бекет.
Регентство Томас е на около 11 – 12 години, когато баща му Хумберт III умира на 4 март 1189 г. в столицата на Савойското графство Шамбери след около 40 години царуване.Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle: Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3), с. 165
Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони и английския историк Чарлз Превитè-Ортън Томас наследява властта под опеката и регентството на Бонифаций Монфератски – син на маркграфа на Монферат Вилхелм V и братовчед на баща му. Последната кралица на Италия Мария Жозе Белгийска в „Произход на Дом Савоя“ пише, че опеката над Томас е била поверена на маркграфа на Монферат Вилхелм V – спътник по оръжие на дядо му Амадей III Савойски по време на Втория кръстоносен поход, но понеже по онова време той се е намирал в Светите земи, тя е била поета от второродния му син Бонифаций.
След смъртта на Хумберт III е създаден Регентски съвет за управление на графството, в който влизат и неговият опекун Бонифаций Монфератски, и влиятелната му майка Беатрис Маконска. Графският съвет, състоящ се обикновено от благородници и в по-малка степен – от духовници, вероятно също играе роля през този период. Ролята му е да подпомага графа в управлението на властта, по-специално във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и във вътрешната и във външната политика на графството, като играе роля в решенията за женитба, както и при смяната на графа в случай на отсъствие.
Когато става пълнолетен през август 1191 г., Томас има енергията, военната наклонност и харизмата, от които баща му е лишен. Под ръководството на Бонифаций той става смел рицар и доблестен човек на действието, и на практика графството преминава от религиозно ръководство към военно. Савойската държава от десетилетен поддръжник на привържениците на Папата (гвелфи) става поддръжник на привържениците на императора на Свещената Римска империя (гибелини).
Въпреки младата си възраст Томас се заема със задачата да завладее нови територии на северозапад. През 1191 г. той предоставя на Вале д'Аоста Харта на свободите (), признавайки правото на района на политическа и административна автономия. Епископът на Аоста се възползва от напрежението между графството и император Хайнрих VI, за да получи по-голяма власт във времето и по-специално – 1/3 от всички публични приходи. Впоследствие Томас подкрепя император Фридрих II срещу папството. Тази нова политическа ориентация е мотивирана от заплахата, която Савойското графство избягва малко преди зимата на 1187 г., когато имперските войски нахлуват в Пиемонт и във Вал ди Суза. Тази ориентация му струва прозвището „Гибелин“. Оттогава той започва да използва по-скоро традиционния имперски флаг с орел на златно поле отколкото този със сребърен кръст върху червено поле.
Томас I наследява от баща си около 25 стратегически позиции (замъци), разположени на териториите на Мориен, Новалез, Тарантез, Вал ди Суза, Вале д'Аоста, Шабле, Бюже, Пиемонт и Виеноа. През 1191 г. маркграфовете на Монферат и на Салуцо възстановяват в Торино властта на графа, намалявайки правомощията на епископа. По онова време Томас и Бонифаций са гости на император Хайнрих VI във Фулда.
Младият Томас скоро разбира как да се освободи от опеката на Бонифаций Монфератски, подчертавайки независимия си характер. Той влиза в спор с Женевското графство, но скоро сключва съюз с неговия владетел Вилхелм I, за чиято дъщеря Маргарита (Беатрис или Никола) се жени около май 1196 г.Genealogia comitum Sabaudiæ („Генеалогия на графовете на Савоя“) разказва, че на едно празненство младият граф срещнал дъщерята на графа на Женева: „Граф Томас бе млад и красив, и танцуваше и пееше по-добре от всеки друг. Той хвана ръката на дъщерята на Женевския граф и, пеейки дълго време заедно, двамата бяха толкова влюбени един в друг... и той започна да говори за любовта, казвайки: „Млада госпожице, аз съм толкова влюбен в любовта ви, че ако нямате милост към мен, по-добре да умра […] Във връзка с това се говори, както твърди Самюел Гишенон, че граф Вилхелм I не одобрява подобен брак, тъй като по онова време савойците са слаби, застрашени по всички граници и възможна плячка за другите сили по онова време. Твърди се, че графът вече е обещал дъщеря си за съпруга на френския крал Филип II. Томас обаче отвлича графинята в Русийон в регион Бюже по време на пътуването ѝ до Франция за брака ѝ с краля и я завежда в Савоя, където се жени за нея. Все пак Гишенон изтъква, че през 1196 г. Филип II е вече женен и освен това Томас със сигурност не би посмял да нападне така Краля на Франция.
Граф на Савоя Политически дела
За разлика от баща си, който открито се противопоставя на Свещената Римска империя, Томас основава управлението си върху политиката на помирение, базирана на благоразумие и на фини политически маневри. Благодарение на това той скоро получава благодеяния и земи от император Хайнрих VI, а император Фридрих II го прави през 1226 г. имперски викарий за Ломбардия, като по този начин Томас става официален негов представител.Thérèse Leguay et Jean-Pierre Leguay, Paris, Éditions Jean-paul Gisserot, 2005, 128 p.(ISBN 978-2-87747-804-5), с. 27. Книгата обаче съдържа грешка при споменаването на император Карл IV, когато е в този период царува Фридрих II.
Томас I разширява правата си в регион Бюже, в Пеи дьо Во, в Кариняно и в Пиемонт, и получава титлата „Сеньор на Пиемонт“. Още през 1197 г. император Хайнрих VI отменя отстъпките, дадени от баща му Фридрих Барбароса на епископите на Пиемонт, и признава авторитета на Савойския граф, който в следващите години е доста активен в района. През 1207 г. Томас заминава за Базел, за да потвърди подкрепата си за римско-немския крал Филип Швабски, като гарантира подкрепата си в Италия и в замяна получава инвеститурата за всичките владения, принадлежали на семейство му. Като феоди императорът му дава Замъка на Мудон, Киери – пазарен град близо до Торино и Тестона (днешен Монкалиери) в Пиемонт.
През 1211 – 1212 г. Томас I заедно с господаря на Фосини Аймон II атакува епископите на Женева. Инвеститурата му във Во е в ущърб на рода Церинген (Zähringen), принадлежащ към гвелфите. Опозиция има и от страна на епископа на Лозана Рожер дьо Вико Пизано, също гвелф. Навремето замъкът на Мудон принадлежи на лозанските епископи, но епископът остава господар на града. Започва война и Томас I опожарява замъка в Люсон – епископска резиденция. С подписването на Мирния договор от Бюрие през 1219 г. между Томас I и новия епископ Бертолд дьо Нюшател Томас отстоява правата си над Мудон и подчертава своето установяване в северната част на Женевското езеро. Той фактически получава суверенитета над града, въпреки че епископът запазва сюзеренната си власт. В бъдеще градът става център на властта на Савойската династия за Земи Во.
Останалата част от политическата активност на Томас I е белязана от възстановяването на изгубените от предшествениците му владения. Той се съюзява със силни феодали и епископи, опитвайки се да сключи съюз с италианските комуни и сеньории, за да укрепи своите територии и да увеличи славата на Савоя. Бунтуващите се феодални барони и много комуни биват подчинени на волята му. Благоприятните съюзи се дължат и на брачни договори. В края на 1218 г., след договор от 1 юни, Томас I жени дъщеря си Маргарита за Хартман IV фон Кибург – син на граф Улрих III фон Кибург. Този съюз дава възможност да се съберат два наследнически клона на херцогския род Церинген, притежаващ северната част на Швейцария (Райнфелден, Фрибур и Берн). Последният по-стар клон на рода изчезва през годината и наследството преминава към Дом Кибург. Томас жени и дъщеря си Беатрис в Дронеро през 1219 г. за графа на Прованс Раймон Беренгар IV. Данте Алигиери казва за нея, че е „имала четири дъщери, всяка от които кралица“, сред които е и кралицата на Англия Елеонора Прованска, съпруга на английския крал Хенри III. Елеонора вика в английския двор двама свои чичовци от Савоя – Бонифаций Савойски, който става архиепископ на Кентърбъри и Петър II Савойски (по-късно граф на Савоя), който става граф на Ричмънд и издига свой дворец в Лондон, на мястото на който през 2020 г. се намира хотел „Савоя“ (Savoy Hotel).
През този период Томас прави и много дарения и сключва различни споразумения, сред които закупуването на град ШамбериПак там, doc. 83, с. 36 и споразумението с епископа на Сион Ландрик (Ландри) дьо Мон от 1224 г., подписано от съпругата и децата му.L. Wurstemberer, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25 По този повод епископът получава като феод замъка на Морж и се задължава да помага на графа в случай на нападение над замъка Шийон.
Някои автори от 19 и 20 век считат, че Томас I е участвал в Четвъртия кръстоносен поход и в Албигойския кръстоносен поход. Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони през 1202 г. Томас отива във Венеция, следвайки водача на Четвъртия кръстоносен поход – бившия си наставник Бонифаций I Монфератски и заминава с венециански кораби на похода. Взима участие в обсадата на Задар, но след разграбването на града, неодобрено от папа Инокентий III, изоставя похода и се връща в своите владения през Тирол. Сен-Жони казва също, че според някои източници Томас следва Кръстоносния поход до Константинопол, участвайки в първата обсада на града, но не вярва, че той участва в завладяването на Константинопол през 1204 г. И френският историк Самюел Гишенон говори за участието на Томас в похода, но отбелязва, че не всички историци по онова време споменават този факт и припомня, че със сигурност Томас не присъства на коронацията на император Балдуин I през 1204 г., тъй като има документи, удостоверяващи присъствието му в Савойското графство в предходната година. Френският историк от 19 век Жан Фрезе в своята „История на Дом Савоя“ твърди, че Томас участва в Четвъртия кръстоносен поход, но след разграбването на Задар не одобрява решението да се отиде в Константинопол и се връща в своето графство. Томас е в Абатство ОткомбДнешен Сен Пиер дьо Кюртий, Франция на 22 октомври 1203 г., което значи, че ако той е участвал в похода, това е било само първата му част.