Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в югозападната част на област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните: на север – община Карнобат; на североизток – община Камено; на изток – община Созопол; на югоизток – община Малко Търново; на северозапад – община Стралджа от област Ямбол; на запад – община Болярово от област Ямбол; на юг – Република Турция.

Релеф, води, природни и исторически забележителности Релеф Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.

Води Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.

Природни и исторически забележителности Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са: археологическия комплекс на античния римски град Деултум, разположен южно от село Дебелт; защитената местност „Белия камък“ (451 ха), в долината на Факийска река, в землищата на селата Варовник и Богданово; средновековната крепост „Близнашко кале“, на 2,7 km югоизточно от село Варовник; Голямобуковският манастир „Живоприемний източник“, на 4 km източно от село Голямо Буково; туристическия комплекс „Божура“, на 7 km южно от град Средец.

Население Население на община Средец през годините, според данни на НСИ:

ГодинаНаселение2010 15 9752011 14 8202012 14 9592013 14 8672014 14 8122015 14 9692016 14 8422017 14 7272018 14 4952019 14 2652020 14 2872021 14 0002022 12 9072023 12 9392024 12 8392025 12 711

Раждаемост, смъртност и естествен прираст Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 Раждаемост 165 223 174 177 165 150 167 165 176 164 138 146 150 128 118 150 120 119 Смъртност 371 316 359 356 341 355 351 323 286 307 314 318 332 362 309 254 237 237 Естествен прираст -206 -93 -185 -179 -176 -205 -184 -158 -110 -143 -176 -172 -182 -234 -191 -104 -117 -118

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 Раждаемост 10.0 13.7 10.9 11.9 11.0 10.1 11.3 11.0 11.9 11.1 9.5 10.2 10.5 9.1 9.1 11.6 9.4 9.3 Смъртност 22.6 19.4 22.5 24.0 22.8 23.9 23.7 21.6 19.3 20.9 21.7 22.3 23.2 25.9 23.9 19.6 18.5 18.6 Естествен прираст -12.5 -5.7 -11.6 -12.1 -11.8 -13.8 -12.4 -10.6 -7.4 -9.8 -12.2 -12.1 -12.7 -16.8 -14.8 -8.0 -9.1 -9.3

Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 14 934 100.00 Българи 10 912 73.06 Цигани 2063 13.81 Турци 230 1.54 Други 68 0.45 Не се самоопределят 47 0.31 Неотговорили 1614 10.80

Населени места Общината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 13 145 жители 7 септември 2021 г.

+ Списък на населените места в община Средец, население и площ на землищата им Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Населено място Население(2021 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка (старо име) Белеврен 6 42,973 Кирово 31 51,631 Мадлеш (до 1950 г.) Белила 27 20,348 Кубадин 47 28,498 Копадина (до 1934 г.) Бистрец 87 31,205 Бююк бунар (до 1934 г.) Малина 51 16,657 Харман къръ (до 1934 г.) Богданово 44 61,733 Българско алагюн (до 1934 г.) Момина църква 215 82,738 Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.) Варовник 5 42,278 Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.) Орлинци 354 24,009 Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.) Вълчаново 51 42,546 Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г. до 1978 г.) Проход 51 23,004 Дервент дере (до 1934 г.) Голямо Буково 48 36,320 Коджа бук (до 1934 г.) Пънчево 20 26,638 Кара кютюк (до 1934 г.) Горно Ябълково 22 32,178 Горно Алмалии (до 1934 г.) Радойново 31 16,366 Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.) Гранитец 9 13,253 Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г. до 1952 г.) Росеново 16 26,585 Гюрге бунар (до 1934 г.) Граничар 11 25,970 Тикенджа (до 1934 г.) Светлина 225 26,717 Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.) Дебелт 1965 49,318 Акезлии, Якезлии (до 1934 г.) Синьо камене 11 21,161 Юмрук кая (до 1934 г.) Долно Ябълково 16 29,539 Долно Алмалии (до 1934 г.) Сливово 77 30,158 Драка 49 28,510 Средец 7881 63,216 Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г. до 1993 г.) Драчево 524 33,474 Кърк чалъ (до 1934 г.) Суходол 91 29,952 Куру дере (до 1934 г.) Дюлево 391 49,390 Айваджик (до 1934 г.) Тракийци 2 в з-щето на с. Кирово Осман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925 г. до 1950 г.) Загорци 232 23,554 Шабан къръ (до 1934 г.) Факия 311 73,170 Зорница 244 46,789 Топузлари (до 1934 г.) ОБЩО 13145 1149,878 1 населено място без землище

Административно-териториални промени Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил; Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец; – преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово; – преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци; – преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково; – преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково; – преименува с. Бей махле на с. Господарево; – преименува с. Тикенджа на с. Граничар; – преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт; – преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково; – преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево; – преименува с. Айваджик на с. Дюлево; – преименува с. Шабан къръ на с. Загорци; – преименува с. Топузлари на с. Зорница; – преименува с. Копадина на с. Кубадин; – преименува с. Харман къръ на с. Малина; – преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква; – преименува с. Орхан кьой на с. Орханово; – преименува с. Дервент дере на с. Проход; – преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево; – преименува с. Герге бунар на с. Росеново; – преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене; – преименува с. Карабунар на с. Средец; – преименува с. Куру дере на с. Суходол; – преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево; – преименува с. Реджеп махле на с. Троица; Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново; Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово; Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци; Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово; Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник; – преименува с. Момина църква на с. Желязково; Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина; Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец; Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово; Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци; Указ № 1060/обн. 02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново; Указ № 519/обн. 01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци; Указ № 1647/обн. 14.08.1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено, област Бургас и го присъединява към община Средец; Указ № 2/обн. 19.01.1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец; – преименува община Грудово на община Средец; Указ № 22/обн. 01.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Желязково на с. Момина църква; Указ № 109/обн. 07.06.1996 г. – възстановява заличеното през 1975 г. с. Тракийци; Указ № 257/обн. 11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас.

Транспорт През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km: последният участък от 29,3 km от Републикански път II-53 (от km 182,8 до km 212,1); участък от 33,8 km от Републикански път II-79 (от km 39,5 до km 73,3); началният участък от 9,2 km от Републикански път III-539 (от km 0 до km 9,2); началният участък от 28,7 km от Републикански път III-795 (от km 0 до km 28,7); крайният участък от 20,9 km от Републикански път III-908 (от km 19,1 до km 40,0); началният участък от 3,2 km от Републикански път III-7907 (от km 0 до km 3,2); началният участък от 9 km от Републикански път III-7908 (от km 0 до km 9,0).

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Официален сайт на община Средец