Арабска музика () е музиката на арабския свят с всичките ѝ разнообразни музикални стилове и жанрове. Арабските страни имат много богати и разнообразни музикални стилове, както и много езикови диалекти, като всяка страна и регион има своя собствена фолклорна музика.
Арабската музика има дълга история на взаимодействие с много други регионални музикални стилове и жанрове. Тя представя музиката на всички народи, които днес съставляват арабския свят.
История Предислямски период Предислямска Арабия е люлката на много интелектуални постижения, включително музика, музикална теория и развитие на музикалните инструменти. Amnon Shiloah, Music in the World of Islam: A Socio-cultural Study, Wayne State University Press, 2000 В Йемен – главният център на предислямските арабски науки, литература и изкуства, музикантите се възползват от покровителството на кралете на Саба, които насърчават развитието на музиката."Sharron Gu, A Cultural History of the Arabic Language" В продължение на много векове арабите от Хиджаз признават, че най-добрата истинска арабска музика идва от Йемен, а певците от народа Хадрами се смятат за най-добри. Предислямската музика на Арабския полуостров е подобна на музиката на Древния Близък Изток. Повечето историци са съгласни, че има различни форми на музика на Арабския полуостров в предислямския период между 5 и 7 век сл. н. е. Арабските поети от онова време, наричани шуара ал-Джахилия (на арабски : شعراء الجاهلية) или „джахили поети“, което означава „поетите от периода на невежеството“, рецитират стихотворения с високи нотки.
Смятало се, че джиновете разкриват стихове на поети и музика на музиканти. Хорът тогава служи като педагогическо съоръжение, където образованите поети рецитират свои стихове. Пеенето не се смята за работа на тези интелектуалци и вместо това е поверявано на жени с красиви гласове, които се научават как да свирят на някои инструменти, използвани по онова време, като барабан, лютня или рабаб, и да изпълняват песните, като зачитат поетичната метрика. Композициите са прости и всеки певец пее един макам (система от ладове, която е основно мелодична). Сред забележителните песни от периода са худа (от която произлиза гина), насб, санад и рукбани.
Ранен ислямски период
Както композициите, така и импровизациите в традиционната арабска музика се основават на системата макам. Макамите могат да бъдат реализирани с вокална или инструментална музика и не включват ритмичен компонент.
Ал-Кинди (801 – 873 г. сл. н. е.) е забележителен ранен теоретик на арабската музика. Той се присъединява към няколко други като ал-Фараби в предложението за добавяне на импровизирана пета струна към уда. Публикува няколко трактата върху музикалната теория, включително космологичните конотации на музиката.. с. 241 и 257. Идентифицира дванадесет тона в арабската музикална скала въз основа на разположението на пръстите и струните на уда.
Абу ал-Фарадж ал-Исфахани (897 – 967) написва Kitab al-Aghani – енциклопедична колекция от поеми и песни, която обхваща над 20 тома в съвременни издания.
Ал-Фараби (872 – 950) написва забележителна книга за ислямската музика, озаглавена Kitab al-Musiqa al-Kabir („Велика книга на музиката“). Неговата чиста арабска тонална система все още се използва в арабската музика.Habib Hassan Touma (1996), The Music of the Arabs, с. 170, trans. Laurie Schwartz, Portland, Oregon: Amadeus Press,
Ал-Газали (1059 – 1111) написва трактат за музиката в Персия, в който заявява: „Екстазът означава състояние, което идва от слушането на музика“.
През 1252 г. Сафи ал-Дин ал-Урмави разработва уникална форма на нотен запис, където ритмите са представени геометрично. Подобно геометрично представяне се появява в западния свят едва през 1987 г., когато Кйел Густафсон публикува метод за представяне на ритъм като двуизмерна графика.
Андалус
До 11 век Андалус става център за производството на инструменти. Те се разпространяват постепенно из цяла Франция, оказват влияние върху френските трубадури и в крайна сметка достигат до останалата част от Европа. Английските думи lute, rebec и naker произлизат от арабските уд, рабаб или от магребските rebab и naqareh.
16 – 19 век
Бартол Гюргевич (1506 – 1566) прекарва 13 години като роб в Османската империя. След като бяга, той публикува De Turcarum ritu et caermoniis в Амстердам през 1544 г. Това е една от първите европейски книги, които описват музиката в ислямското общество.
20 – 21 век
В началото на 20 век Египет е първата от поредица арабски страни, които преживяват внезапна поява на национализъм, тъй като стават независими след 2000 години чуждо управление. Всички английски, френски или европейски песни са заменени от националната египетска музика. Кайро се превръща в център за музикални иновации.
Певиците са едни от първите, които възприемат светски подход. Египетската изпълнителка Ум Кулсум и ливанският певец Фейруз са забележителни примери за това. И двамата са популярни през следващите десетилетия и са смятани за легенди на арабската музика. От другата страна на Средиземно море мароканската певица Зохра Ал Фасия е първата жена изпълнителка, постигнала широка популярност в региона на Магреб, изпълнявайки традиционни арабски андалуски народни песни и по-късно записвайки многобройни албуми.
През 1940-те и 1960-те години арабската музика започва да придобива по-западен тон: египетските изпълнители Ум Кулсум и Абдел Халиф Хафез заедно с композиторите Нохамед Абдел Уахаб и Балиг Хамди са пионери в използването на западни инструменти в египетската музика. До 70-те години няколко други певци последват примера им и се ражда направлението на арабския поп. Арабската поп музика обикновено се състои от песни в западен стил с арабски инструменти и текстове. Мелодиите често са смесица между източни и западни. Започвайки от средата на 80-те години, Лидия Канаан, музикален пионер, широко смятана за първата рок звезда на Близкия Изток,O'Connor, Tom. "Lydia Canaan One Step Closer to Rock n' Roll Hall of Fame" , The Daily Star, Beirut, 27 April 2016.David Livingstone, Campus, No. 8, p. 2, February 1997Wafik Ajouz, Cedar Wings, No. 28, p. 2, July–August 1995Youmna Aschkar, Eco News, No. 77, с. 2, January 20, 1997 смесва английски текстове и западен звук с близкоизточни четвърттонове и микротонове и става първата международно успешна ливанска изпълнителка.George Hayek, Al-Hayat, No. 12,513, 3 June 1997Mireille Khalife, Al-Hayat, Issue No. 13,732, 16 October 2000
Западната поп музика също е повлияна от арабската музика в началото на 60-те години, което води до развитието на сърф музиката – рок музикален жанр, който по-късно дава началото на гаражния рок и пънк рока. Пионерът на сърф рока Дик Дейл – американски китарист от ливански произход, е силно повлиян от арабската музика, която научава от своя чичо, особено от мелодиите и уменията на уд, които по-късно прилага при свиренето на електрическа китара, когато записва сърф рок в началото на 60-те години.
Балиг ХамдиSept. 12 marks passing anniversary of Egypt’s legendary composer Baligh Hamdi, който създава и композира много хитови песни за няколко арабски певци, често казва, че е черпил от музикални идеи и естетика в египетските народни мелодии и ритми при композирането на своите песни. Той също така черпи идеи, които витаят в съвременната музика на неговото време. Звукът му има класически привкус поради интензивното използване на струнния оркестър. Но той също използва някои електронни клавиатури и китари в хармония със струните или редуващи се със струните в много песни. Най-добрите му произведения са публикувани като записи на певци като Ум Кулсум, Абдел Халим Хафез, Шадия, Лейла Мурад, Нагат Ел-Сагеера, Файза Ахмед, Варда Ал-Джзазаирия (за която е женен в продължение на десетилетие), Сабах и други певци. Той също си сътрудничи с легендарната певица Азиза ДжалалLegendary singer Aziza Jalal dazzles crowds at Saudi Arabia’s Tantora festival , която рекламира нейните песни Mestaniak и Haramt El Hob Alaya като една от най-добрите арабски песни през 80-те години.
През 90-те години няколко арабски изпълнители възприемат такъв стил, включително Амър Диаб, Мустафа Амар, Нажуа Карам, Елиса, Науал Ал Зогби, Нанси Ажрам, Хайфа Вахби, Ангам, Фадел Шакер, Маджида Ел Руми, Ваел Кфури, Асалах Насри, Мириам Фарес, Карол Самаха, Яра, Самира Саид, Хишам Абас, Кадим Ал Сахир, Ехаб Тауфик, Мохамед Фуад, Диана Хадад, Мохамед Мунир, Латифа, Чеб Халед, Жорж Уасуф, Хаким, Фарес Карам, Джулия Бутрос и Амал Хиджази. Поради многообразието на Ирак и дългата ѝ история страната обхваща музиката на редица етнически групи и музикални жанрове. През 1936 г. е създадено иракското радио от двама от най-известните изпълнители и композитори в Ирак – иракските еврейски музиканти Салех и Дауд ал-Кувейти с ансамбъл (с изключение на перкусионист). Братята имат пионерска роля в съвременната музика на Ирак. Салех е смятан за бащата на иракския макам, тъй като е пионерът на първата му песен. Той също така композира за най-известните певци от онази епоха в Ирак и в арабския свят, като Салима Мурад, Афифа Искандар, Назем ал-Газали, Ум Кулсум, Мохамед Абдел Уахаб.
Една от основните причини за преобладаването на еврейските инструменталисти в иракската музика в началото на 20 век е известното училище за слепи еврейски деца в Багдад, което е основано в края на 20-те години на 20 век от великия свирач на канун Юсуф За'арур.
Салима Паша е една от най-известните певици от 30-те и 40-те години. Уважението и обожанието към Паша са необичайни по онова време, тъй като публичното представяне на жени се смята за срамно в някои страни в региона и повечето певици са набирани от бордеи.
Музиката в Ирак започва да придобива по-западен тон през 1960-те и 1970-те години, по-специално от Илхам Мадфай, с неговия стил на западна китара с традиционна иракска музика, което го прави популярен изпълнител в родната му страна и в целия Близък Изток.
Влияние на арабската музика
По-голямата част от музикалните инструменти, използвани в европейската средновековна и класическа музика, имат корени в арабските музикални инструменти, които са възприети от средновековния арабски свят. Те включват лютня, която споделя предшественик с уд, ребек (предшественик на цигулката) от рабаб, китара от китара, накер от накарех, адуфе от ал-дуф, албока от ал-бук, анафил от ал-нафир, ексабеба (вид флейта) от ал-шаббаба, атабал (вид бас барабан) от ал-табл, атамбал от ал-тинбал, балабан, кастанети от касатан и сонахас де азофар от сунудж ал-суфр.
Арабският рабаб, известен също като цигулка с шипове, е най-ранният известен лъков струнен инструмент и предшественик на всички европейски лъкови инструменти, включително ребек, византийска лира и цигулка. Арабският уд в арабската музика споделя предшественик с европейската лютня. Удът също се цитира като предшественик на съвременната китара. Китарата има корени в четириструнния уд, донесен в Иберия от маврите през 8 век. Пряк предшественик на съвременната китара е (мавританска китара), която се използва в Испания до 12 век. До 14 век тя е просто наричана китара.Tom and Mary Anne Evans. Guitars: From the Renaissance to Rock. Paddington Press Ltd 1977, с.16
Редица средновековни инструменти с коничен отвор вероятно са въведени или популяризирани от арабски музиканти, включително кселами (от зулами).