Благородната лъжа в политическата философия е неистина или мит, често с религиозен характер, съзнателно, разпространявана от елита, за да се запази социалната хармония. Написаното от Платон в „Държавата“ е примерът, послужил за развиването на такова схващане.
Държавата на Платон В „Държавата“, главният участник в диалога, Сократ, „различава два вида лъжа: лъжа с помисли и лъжа с думи. Да се лъже с думи може и съзнателно с цел другите да приемат за истина това, което говорителят знае, че е лъжа. В този случай душата не лъже. От друга страна, тя никога не лъже и не търпи лъжата доброволно, понеже лъжата противоречи на същността на душата, която винаги се стреми към истината. На практика всеки човек малко или много се явява лъжец. Но неговата лъжа в случая не е съзнателна, а е заблуждение или незнание. Следователно лъжата в помислите е незнание. Затова лъжата с думи може да бъде полезна в отделни случаи, а лъжата в помислите е винаги вредна.“ Платон, Държавата, (пр. А.Милев), София: Наука и Изкуство, 1980 (с.132)
Следователно, „лъжата с думи е някакво подражание на особеностите на душата и съставен отпосле образ, а не е чиста лъжа“ [382c] .Кореспондиращи на трите части (според Платон) на душата, са трите социални класи, които съставят предложената от него държава. Именно на тях трябва да бъде разказана благородната лъжа (γενναῖον ψεῦδος). За да поясни, Сократ сравнява тези класи с различни метали:
Този мит, обаче, не е обикновена измама, а благородна лъжа, защото целта й е да ги накара „да се грижат те повече за държавата и един за друг“ [415d].
Източници
Категория:Политическа философия Категория:Платон