Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов, , Aleksandr Konstantinovič Glazunov; ), роден на 10 август10 августн.ст. – 29 юлист.1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент. Той е директор на Санктпетербургската консерватория между 1905 и 1928 година, като продължава да се води директор до 1930 година, въпреки че напуска Съветския съюз през 1928 година и не се връща. Най-известен ученик на консерваторията от неговото време в ранните години на Съветския съюз е Дмитрий Шостакович.
Значимостта на Глазунов е в успешното съчетаване на националните елементи и космополитното в създаване на руска по звучене музика. Макар той да е пряк наследник на Балакиревския национално-украсен стил, той клони повече към бородиновото епично величие, като усвоява и редица други влияния. Те включват оркестровата виртуозност на Римски-Корсаков, лиричността на Чайковски и майсторството на контрапункта на Танеев. Неговите слабости са проблясъци на схоластичност, което понякога надделява над вдъхновението и еклектичността му, и което може да отнеме от оригиналността на неговата музика. По-младите композитори като Прокофиев и Шостакович смятат музиката му за старомодна, но признават и че той си остава композитор с внушителна репутация и стабилизиращо влияние по време на преход и нестабилност.Schwarz, New Grove, 939 – 940.
Биография Вундеркинд
Глазунов е роден в Санкт Петербург, син на заможен издател. Започва да учи пиано на 9-годишна възраст и да композира на 11. Милий Балакирев, бивш лидер на руското творческо обединение „Могъщата петорка“, разпознава таланта на Глазунов и занася някои от композициите му на Николай Римски-Корсаков. „Небрежно Балакирев веднъж ми донесе композицията на 14– или 15-годишен ученик, Саша Глазунов“, спомня си Римски-Корсаков. „Това беше оркестрация, написана по детински начин. Талантът на момчето бе несъмнено очевиден.“Rimsky-Korsakov, 230 – 231.
Скоро след това, през декември 1879 година, Балакирев го запознава с Римски-Корсаков. Римски-Корсаков поставя премиерата на тази негова творба през 1882 година, когато Глазунов е едва на 16. Александър Бородин и Владимир Стасов, заедно с други, щедро хвалят произведението и композитора му. Римски-Корсаков приема Глазунов като частен ученик.Rimsky-Korsakov, 231.
„Музикалното му развитие напредваше не с дни, а буквално с часове“, пише Римски-Корсаков. Естеството на отношенията им също се променя. През пролетта на 1881 година Римски-Корсаков възприема Глазунов повече като „младши колега“, отколкото като студент.Taylor, 4. Докато част от тази промяна в отношението може да е резултат на нуждата на Римски-Корсаков да намери духовен заместител на Модест Мусоргски, който почива през март същата година, но може също да е от наблюдаване на напредъка на първите осем завършени симфонии на Глазунов. (той оставя деветата недовършена до смъртта си).
Под крилото на Беляев
Една от най-важните похвали за таланта на Глазунов е, че сред почитателите на творчеството на Глазунов е богатият филантроп и издател на руска музика, а иначе търговец на дървесина и аматьор музикант, Митрофан Беляев. Беляев е запознат с музиката на Глазунов от Анатолий ЛядовVolkov, Saint Petersburg, 349. и проявява жив интерес към музикалното бъдеще на младежа. Rimsky-Korsakov, 274. Беляев разширява този интерес и към цялата група композитори, пишещи с руска национална тематика. През 1884 година Беляев завежда Глазунов на пътуване в Западна Европа с дестинация Ваймар, където е изпълнена Първата симфония на Глазунов и там той се среща и е запознат с Лист. Също през 1884 година Беляев взема под наем зала и наема оркестър да свири първата симфония на Глазунов и една току-що написана сюита.Rimsky-Korsakov, 275. Стимулиран от успеха на репетицията, Беляев решава следващият сезон да се изнесе публичен концерт на творби на Глазунов и други композитори.Rimsky-Korsakov, 278. Този проект се превръща във форум за изява на млади руски композитори, спонсориран от Митрофан Беляев. Окриването на Руските симфонични концерти става в Санкт Петербург през сезона 1886 – 1887 година.Rimsky-Korsakov, 279, 281.
През 1885 година Беляев започва собствена издателска къща в Лайпциг, Германия, като първоначално публикува музика от Глазунов, Лядов, Римски-Корсаков и Александър Бородин за своя сметка. Младите композитори започват да апелират за неговата помощ. За да избере от техните произведения, Беляев се опира на съветите на Глазунов, Римски-Корсаков и Лядов.Maes, 173. Формираната група композитори в крайна сметка става известна като „кръга на Беляев“.
Mеждународно признание Глазунов рано получава международно признание. Въпреки това той изпитва творческа криза през 1890 – 1891 година, но преодолява този период с натрупана зрялост. През 1890-те пише три симфонии, два струнни квартета и балета „Раймонда“ (опус 57). Балетът му е хореографиран от известния Мариус Петипа. По същото това време, през 1905 година, той е избран за директор на Санкт Петербургската консерватория и е в разгара на творческите си сили. За негови най-добрите творби от този период се смятат Осмата му симфония и Концертът му за цигулка в ла минор (опус 82). Това е и времето на неговото най-ярко международно признание. Той дирижира последния от Руските исторически концерти в Париж на 17 май 1907 година и получава почетната титла Доктор хонорис кауза на университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Състои се цикъл от концерти само с композиции на Глазунов в Санкт Петербург и Москва, за да отпразнува своята 25-годишнина като композитор.Schwarz, New Grove, 938 – 939.
Диригент Глазунов прави своя диригентски дебют през 1888 година. По-следващата година той дирижира своята Втора симфония в Париж на Световното изложение 1900 (L'Exposition de Paris 1900).Schwarz, New Grove, 938.
През 1896 година е назначен за диригент на Руските симфонични концерти. През март същата година той дирижира премиерата на увертюрата от ученическите години на Чайковски Буря (посмъртно).
През 1897 година той дирижира катастрофалната премиера на Рахманиновата Симфония № 1. Съпругата на композитора по-късно заявява, че Глазунов сякаш е бил пиян. Макар това твърдение да не може да се потвърди, не е неправдоподобно за човек, който според Шостакович държи бутилка алкохол скрита зад бюрото си и си отпива през тръбичка по време на уроците.Norris, New Grove, 709.
Пиян или не, Глазунов имал недостатъчно репетиционно време със симфонията, макар той да обичал диригентското изкуство, той никога не го овладял напълно. От време на време той дирижира собствени композиции, особено балета „Раймонда“, въпреки че знаел, че нямал талант за това. Той понякога се шегувал „можете да критикувате моите композиции, но не може да отречете, че съм добър диригент и забележителен директор на Консерваторията.“Volkov, Saint Petersburg, 351.
Въпреки трудностите, претърпени по време на Първата световна война и последвалата Гражданска война в Русия, Глазунов остава активен като диригент. Дирижира концерти във фабрики, клубове и постове на Червената армия. Той играе важна част в Руското честване през 1927 година на стогодишнината от смъртта на Бетовен като говорител и диригент. След като напуска Русия, той дирижира вечер на свои творби в Париж през 1928 година. Това е последвано от ангажименти в Португалия, Испания, Франция, Англия, Чехословакия, Полша, Холандия и Съединените щати.Schwarz, New Grove, 939.
Консерваторията
През 1899 година Глазунов става професор в Санкт Петербургската консерватория. В резултат на Руската революция от 1905 година и уволняването, а след това преназначаването на Римски-Корсаков през същата година, Глазунов става неин директор. Той остава на този пост по време на революционните събития от 1917 година. Първата премиера на неговия клавирен концерт в си-мажор, опус 100, е в Петроград на 8 ноември. Liner notes to Ruggiero Ricci VOX recording of the Violin Concerto in A minor, Op. 82.
След края на Първата световна война той полезен за преобразяването на Консерваторията – това може би е основната причина за неговото дълго изчакване преди да замине в изгнание. По време на мандата си като директор той работи неуморно, за да подобри учебния план, за повишаване на стандартите за студенти и преподаватели, както и защитава достойнството и самостоятелността на институцията. Сред неговите постижения се нареждат оперно студио и студентски филхармоничен оркестър. Глазунов показва бащинска загриженост за благосъстоянието на нуждаещите се студенти, като Дмитрий Шостакович и Натан Милщайн. Той също така лично изпитва стотици студенти в края на всяка учебна година и пише кратки коментари за всеки.
За съжаление, според коментара на Шостакович в книгата му „Свидетелство“, алкохолизмът на Глазунов може би напреднал до такава степен, че той не може да дава уроци в трезво състояние. По времето, когато Шостакович е студент, Глазунов преподава само камерна. Глазунов седял на бюрото си, не прекъсвал музиката, която се свирела по време на занятието. Той говорил тихо и кратко, като към края на часа неговите коментари ставали все по-къси и все по-трудно разбираеми.Volkov, Testimony, 58 – 59.
Докато нетрезвото състояние на Глазунов е обект на критика, неговият престиж не е. Заради отличната му репутация след Октомврийска революция Консерваторията получава специален статут сред висшите учебни заведения. Глазунов установява добри работни взаимоотношения с болшевишкия режим, особено с Анатолий Луначарски, министър на образованието по това време. Въпреки това консерватизмът на Глазунов е нападнат в Консерваторията. Все повече професори настояват за по-прогресивни методи, а студентите искат по-големи права. Глазунов гледа на тези изисквания като разрушителни и несправедливи. Уморен от Консерваторията, той се възползва от възможността да отиде в чужбина през 1928 година за стогодишните чествания на Франц Шуберт във Виена и не се връща. Максимилиан Щайнберг се грижи за консерваторията в неговото отсъствие, докато си подава оставката през 1930 година.
Изгнание Глазунов обикаля Европа и Съединените щати през 1928 година и се установява за постоянно в Париж през 1929 година. Той винаги твърди, че причината за неговото продължително отсъствие от Русия е „лошо здраве“; това му позволява да остане уважаван композитор в Съветския съюз, за разлика от Игор Стравински и Сергей Рахманинов, които напуснали по други причини. През 1929 година дирижира оркестър от парижки музиканти в първия пълен електрически запис на „Сезоните“. През 1934 година написва своя Концерт за саксофон, виртуозно-лирична творба за алт-саксофон.
Брачен живот През 1929 година, на 64-годишна възраст, Глазунов се жени за 54-годишната Олга Николаевна Гаврилова (1875 – 1968). Предишната година, дъщерята на Олга Николаевна, Елена Гаврилова, е била солист в първото парижко изпълнение на неговия Клавирен концерт в си-мажор, опус 100.
Той впоследствие осиновява Елена (понякога я споменават като негова доведена дъщеря) и тя използва името Елена Глазунова. През 1928 година Елена се омъжва за пианиста Сергей Тарновски, който води професионалните и икономическите въпроси на Глазунов в Париж, като например сключване на договори със Сол Хурок за изяви в Съединените щати.Liner notes to Sergei Tarnowsky recording Vignettes of Old Russia, Genesis Records Елена по-късно се именува и като Елена Гюнтер-Глазунова след втория си брак с Херберт Гюнтер (1906 – 1978).
Смърт
Глазунов умира в Ньой сюр Сен (край Париж) на 70-годишна възраст през 1936 година. Обявяването на смъртта му шокирало мнозина, които свързвайки музиката на Глазунов предимно с миналото, мислели, че вече е мъртъв в продължение на много години. През 1972 година неговите тленни останки са погребани в Ленинград.
Творчество и влияние Памет