Гастринът при хората е пептиден хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха и подпомага стомашната моторика. Той се освобождава от G-клетките на стомаха, дванадесетопръстника и панкреаса. Свързва се с рецепторите на холецистокинин B, за да стимулира отделянето на хистамин в ентерохромафин подобни клетки и предизвиква интегрирането на K+/H+ ATPазни помпи в апикалната мембрана на париеталните клетки (което на свой ред увеличава H+ освобождаване). Отделянето му се стимулира от наличието на пептиди в лумена на стомаха.
Откриване Съществуването му за първи път е предложено през 1905 г. от британския физиолог Джон Сидни Едкинс, а гастрини са изолирани през 1964 г. от Родериг Алфред Грегъри и Трейси в Ливърпулския университет. През 1964 г. е определена структурата на гастрина.
Характеристика Генетика GAS генът е разположен върху дългото рамо на седемнадесета хромозома(17q21).
Синтез Гастринът е линеен пептиден хормон, произвеждан от G клетки на дванадесетопръстника и в пилорната празнина на стомаха. Той се секретира в кръвта. Гастрин се намира предимно в три форми:
гастрин-34 („голям гастрин“) гастрин-17 („малък гастрин“) гастрин-14 („минигастрин“)
Също така е изкуствено синтезирани, пет аминокиселинна последователност пентагастрин, идентичен с последните пет аминокиселини в C-крайната края на гастрин.
Номерата показват броя на аминокиселините.
Освобождаване Гастрин се освобождава в отговор на определени стимули. Те включват:
Изпълване на стомаха. Вагусова стимулация (медиирана от неврокринен бомбесин или GRP при хора). Наличието на частично усвоени протеини, особено аминокиселини. Хиперкалциемия.
Гастриновото освобождаване се инхибира от:
Наличието на киселина (основно секретирана HCl) в стомаха (отрицателна обратна връзка). Соматостатин също инхибира освобождаването на гастрин, заедно със секретин, GIP (гастроинхибиторен пептид), VIP (вазоактивен интестинален пептид), глюкагон и калцитонин.
Функция Наличието на гастрин стимулира париеталните клетки на стомаха да отделят солна киселина (HCl), стомашна киселина. Това се осъществява както пряко чрез париеталните клетки, така и косвено чрез свързване на рецепторите на холецистокинин B на ентерохромафин подобни клетки в стомаха, които след това реагират чрез освобождаването на хистамин, който на свой ред действа върху париеталните клетки на паракринен принцип, като ги стимулира да отделят H+ йони. Това е основният механизъм за секреция на киселина от париеталните клетки.
Заедно с горепосочената функция, е доказано, че гастрин има и допълнителни функции:
Стимулира съзряването париеталните клетки. Предизвиква главните клетки да отделят пепсиноген, неактивна форма на храносмилателната ензима пепсин. Увеличава мобилността на мускулите и предизвиква стомашни контракции. Засилва контракциите срещу пилора и отпуска пилорния сфинктер, което стимулира изпразването на стомаха. Играе роля в за релаксация на илеоцекалния клапан. Предизвиква панкреатична секреция и изпразването на жлъчния мехур. Въздейства на долния езофагеален сфинктер, карайки го да се отпусне. Имайки това предвид, високи нива на гастрин могат да играят роля в развитието на някои от най-често срещаните нарушения на кардията, като например болестта на киселинен рефлукс.
Фактори, влияещи върху секрецията Стомашни Стимулиращ фактори: хранителен протеин и аминокиселини (месо), хиперкалциемия (т.е. по време на стомашната фаза). Инхибиращ фактор: киселинност (рН под 3) – отрицателна обратна връзка, постига се чрез освобождаването на соматостатин от δ клетки в стомаха, който инхибира гастрин и освобождаването на хистамин.
Паракринни Стимулиращ фактор: бомбесин. Инхибиращ фактор: соматостатин – действа на соматостатин-2 рецепторите на G клетки. Действа паракринно чрез локална дифузия в междуклетъчните пространства, но също така и системно чрез освобождаването му в кръвообращението на лигавица, той потиска киселинната секреция, като действа на париеталните клетки.
Нервен Стимулиращ фактор: бета-адренергичните агенти, холинергичните агенти, гастрин-освобождаващ пептид (GRP). Инхибиращ фактор: ентерогастрален рефлекс.
Циркулация Стимулиращ фактор: епинефрин. Инхибиращ фактор: стомашен инхибиторен пептид (GIP), секретин, соматостатин, глюкагон, калцитонин.
Източници
Категория:Човешки белтъци Категория:Хормони Категория:Храносмилателна система