Стою Ранделов

Стою Стоянов Ранделов е български индустриалец и политик, деец на Освобождението„Идейното развитие на поборниците след Освобождението“, Петя Пачкова, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1988 г., с. 53 и изтъкнат участник в Съединението.„Съединението 1885“, Енциклопедичен справочник, С, 1985, с. 179

Биография Роден е на 16 декември 1852 г. в село Абрашларе, днес град Брезово, Пловдивска област. Потомък на стар брезовски род. Преди Освобождението е посветен в комитетските дела и посещенията на Васил Левски в Брезово. Взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Оттогава датират дружбата и съратничеството му със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Иван Андонов.„Спомени от Съединението“, Иван Андонов Савов, Пловдив, 1929 г.

След Освобождението е сред главните организатори в брезовския таен съединистки комитет през 1881 – 1885 г.Съединението 1885 Спомени, съставители Елена Стателова и Радослав Попов, Изд. „Български писател“, София 1985, с.49, с. 65 Делегиран представител е от Брезово на заседанието на БТЦРК в с. Дермендере (дн. с. Първенец) на 25 юли 1885 г., където е избран нов състав на комитета и е взето решението за вдигане на въстание.

По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра през август 1886 г. оказва пълна подкрепа за правителството и регентите.В-к „Независима България“, год. I, бр. 64/24.02.1887 г. Изявен стамболовист и активен член на Народнолибералната партия.

Избиран е за народен представител в 4 парламента, винаги от тогавашната Сърненогорска избирателна околия – в V ОНС (1887 – 1890),„Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 101 в IV ВНС за промяна на Конституцията (1893),Гешева, Й. „Държавната институция Велико народно събраие“, С., 2001, с. 219 в VII ОНС (1893 – 1894),„Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 193 а на 25 април 1899 г. – и в Х ОНС (1899 – 1900) от правителствената листа.В-к „Пловдив“, бр. 15/26.04.1899 г. При първото си избиране се е отбелязал като земеделец, а при следващите 3 като търговец.„По българските парламентарни избори 1894 – 1913“, Палангурски Милко, В. Търново, 2011, с. 131

Бил е кореспондент на БНБ в Брезово.Български алманах за 1892 г., с. 405 Собственик е на содена фабрика,Български алманах за 1893 г., с. 573 спиртна фабрика и хотел.Български алманах за 1897 г., с. 1515 Създател и собственик на модерна валцова мелница в Брезово през 20-те години на XX век.

Има 5-има синове и 3 дъщери. Умира на 91 години в Брезово на 30 януари 1944 г.

Потомци Антон Кузманов, футболист на „Шипка“ (София), носител на Царската купа за 1939 г., внук Здравко Драгнев, български актьор и режисьор, правнук Георги Ранделов, мениджър за публичния сектор за Централна и Източна Европа на Майкрософт,На днешната дата, 10 септември. Рождениците днес, www.manager.bg праправнук.

Бележки

Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български общественици Категория:Български предприемачи Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Родени в Брезово Категория:Починали в област Пловдив Категория:Брезовци