Велф IV (; * 1030/1040, † 9 ноември 1101, Пафос, Кипър) от фамилията Велфи, е като Велф I херцог на Бавария от 1070 до 1077 и от 1096 до 1101 г.
Биография Велф IV е син на италианския маркграф Алберто Ацо II д’Есте (996 – 1097) и Кунигунда от Каринтия, сестра на херцог Велф III от Каринтия († 31 март пр. 1055). Така Велф IV, е единствения наследник на велфските владения в Швабия, Реция и Бавария. Неговата баба Имица († след 1055), вдовицата на Велф II († 1030), нарежда да го доведат в Германия, за да поеме наследството, оставено от нейния бездетен син Велф III, което вече определил да е наследено от манастир Алтдорф във Вюртемберг.
Той се жени през 1062 г. за Етелинда Нортхаймска (* 1050; † сл. 1075), наследничка на Графство Емсланд, дъщеря на Ото Нортхаймски, херцог на Бавария. Двамата нямат деца. Неговият тъст е осъден през 1070 г., след което Велф изгонва жена си. На Коледа същата година Велф получава от крал Хайнрих IV трона на Ото в Бавария. През 1070/1071 г. той се жени за овдовялата Юдит (Фауста) от Фландрия.
В борбата за инвеститура Велф е на папската страна, през март 1077 г. той помага за избора на Рудолф Рейнфелденски против Хайнрих, през май е осъден и бяга в Унгария. В неговите владения и служби управлява веднага самият крал. През 1096 г. той се сдобрява отново с императора и получава отново Бавария.
Велф IV участва в Кръстоносния поход от 1101 г. и умира по време на завръщането му от Йерусалим на Кипър. Той е погребан в абатството Вайнгартен.
Деца От втория брак на Велф IV с Юдит Фландерска († 5 март 1094) произлизат три деца. Юдит е дъщеря на Балдуин IV (граф на Фландрия) и втората му съпруга Елеанора. Тя е вдовица на ерл Тостиг Годвинсон от Нортумбрия († 1066).
Велф V (* 1072/73; † 24 септември 1120), след смъртта на баща му 1001 г. като Велф II херцог на Бавария, ∞ 1089, разделен 1095, Матилда Тосканска (* 1046, † 1115), дъщеря на Бонифаций от Каноса, херцог на Сполето Хайнрих IX Черния (* 1074/75; † 13 декември 1126), 1120 херцог на Бавария, ∞ Вулфхилда Саксонска († 29 декември 1126), дъщеря на херцог Магнус от Саксония (Билунги) Куница († 6 март 1120) ∞ Фридрих Рохо († 12 ноември …), 1086 граф на Дийсен
Източници Dieter R. Bauer, Matthias Becher, Welf IV. Schlüsselfigur einer Wendezeit. Regionale und europäische Perspektiven. (Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B; 24). Beck, München 2004, ISBN 3-406-10665-X.
Категория:Велфи Велф 01 Категория:Кръстоносни походи Категория:Починали в Пафос