Аделхайд (Аделаида) от Суза или от Торино (; * 1010/1016 или 1020 1016, Торино, Маркграфство Торино; † 19 или 25 декември 1091, Канискио), от рода Ардуини, е маркграфиня на Торино/Суза (1034 – 1091) и чрез бракове херцогиня на Швабия (1037 – 1038), маркграфиня на Монферат (1042 – 1045) и графиня на Савоя (1046 – 1057), както и графиня-регент на Савоя (1051 – 1091).

Измества столицата си от Торино в Суза. Тя е последната от рода Ардуини, притежаваща Маркграфство Торино. Бракът ѝ с Ото Савойски позволява на Савойците – отвъдалпийски род, да се появят в Пиемонт и след това да заемат отчасти мястото на Ардуините там.

Произход Аделхайд е дъщеря на Оделрик Манфред II (* 992, † 1034), маркграф на Торино, и на съпругата му Берта Миланска (* 997, † 1037/1040).Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 200 Нейни дядо и баба по бащина линия са маркграфът на Торино и Суза Оделрик Манфред I и Прангарда от Каноса, а по майчина – Оберто II, пфалцграф и маркграф на Милано, Тортона и Генуа, и РайлендаAntiquitates Italicæ medii ævi, с. 579. Аделхайд и Матилда от Каноса са втори братовчедки по майчина линия. Според Аналиста Саксо Аделхайд има един брат и две по-малки сестри: Нардон († пр. 1034/1035), граф на Момбардоне Берта (* 1020/1024, † ок. 1064/1065), маркграфиня на Западна Лигурия като съпруга на Тевтон (Ото) Савонски, прародител на Дом Васто Имула (или Ерменегарда), херцогиня на Швабия като съпруга на Ото IIIMonumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1036, p. 679 и маркграфиня на Майсен като съпруга на Екберт I.Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1067, с. 695 Има и трима природени братя от първия брак на майка си, сред които Ардуин II († 1015), маркграф на Ивреа (999 – 1015)

Биография Ранни години (наследство) Баща ѝ Оделрик Манфред II умира на 29 октомври 1034 г. Той е разделил притежанията си между дъщерите си, повечето от които отиват у Аделхайд, но Южен Пиемонт (Салуцо, Бовес, Чева и др.) отива у Бонифаций дел Васто – син на сестра ѝ Берта.

Бракове

Аделхайд се омъжва три пъти.Adelaida di Susa, fmg.acThe Babenbergs, genealogy.euweb.cz

През януари 1037 г. император Конрад II я омъжва за своя доведен син Херман IV, херцог на Швабия от рода Бабенберги, втори син на Гизела Швабска и Ернст I, херцог на Швабия и доведен син на император Конрад II, трети съпруг на Гизела.Chronicon Ottonis FrisingensisMonumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XX, Chronicon Ottonis Frisingensis, cap. VI, par. 28, pag 241Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Herimanni Augiensis Chronicon, anno 1036, pag 122 Аделхайд и Херман IV правят дарение на 4 юли 1038 г.Regesta comitum Sabaudiae, doc. CXVII, pag 41 Херман умира от чума на 28 юли 1038 г.,Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XIII, Annales Necrologici Fuldense, anno 1035 – 1040, pag 212 воювайки в района на Неапол, без да ѝ даде потомство.

Около 1040 г. Алелайда губи майка си.

Омъжва се повторно за маркграфа на Монферат Хайнрих Монфератски,Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, pag 142 син на маркграфа на Монферат Вилхелм III,Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. 1, pag 1 и на съпругата му Ваза. Не е известно дали императорът на Свещената Римска империя го е признал за неин съпруг. Аделхайд и Хайнрих правят няколко дарения след сватбата си: през 1042 г. за църквата в ТориноLe carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, pagg 7 – 10, през 1043 г. за манастира „Сант Антонино“, през 1043 г. за Абатство „Санта Мария“ в Кавур, през 1043 г. за манастира „Сант Антонино“Diplomatique de Bourgogne, doc. LXXIX, pagg 37 e 38 и през 1044 г. за църквата на Пинероло #ES Foundation for Medieval Genealogy: MARCHESI di SUSA – ADELAIDA di Susa. Двамата нямат деца.

След като овдовява за втори път (Хайнрих умира между 1044 и 1045 г. #ES Foundation for Medieval Genealogy: MARCHESI di MONFERRATO – ENRICO), Аделхайд през 1046 г. се омъжва за бъдещия граф на Мориен (Савоя) и граф на Аоста Ото I, четвърти син на графа на Мориен и на Шабле Хумберт I Белоръки и Аксиленда или Аксилия.Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, pagg 196 e 197 Бракът се потвърждава от Аналиста Саксо, когато говори за дъщеря им Берта. Нейната зестра носи на Ото I обширни територии в Пиемонт и достъп до Средиземно море. Двамата имат пет деца, сред които Петър I и Амадей II, графове на Савоя.

След смъртта на свекъра ѝ Хумберт I Белоръки между 1047 и 1048 г. най-големият му син Амадей го наследява във всичките му титли.Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 194 След смъртта на Амадей след 12 декември 1051 г., #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE – AMEDEE #ES Genealogy: The House of Savoy – Amadeo I „Coda“Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 196 тъй като най-големият му син Хумберт умира преди него, а второродният му син Аймон е духовник (може би той също умира преди баща си), титлите му преминават към съпруга на Аделхайд Ото.

Аделхайд и Ото I заедно със синовете им Петър, Амадей и техните дъщери правят дарение за църквата в Улкс. Ото I умира млад, вероятно през 1057 г., на 19 януари в ТориноRegesta comitum Sabaudiae, doc. CLV, pag 54 или на 21 май 1060 г.Charles Previtè-Orton The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), pag 124 Той оставя потомството си в детска възраст, което е поверено на регентството на съпругата му, която е малко над 40 г. Аделхайд освен съпруга си надживява и децата си.

Регентка на Савоя След смъртта на третия си съпруг на Аделхайд на 21 май 1060 г. новият владетел на Савойското графство става най-големият им син Петър I. През 1064 г. тя издейства от императора на Свещената Римска империя признаване на правото му върху Маркграфство Торино. Аделхайд управлява и в двете владения като регентка на сина си, запазвайки влиянието си дори след като той навършва пълнолетие. Внучка на Ардуин Глабер, Аделхайд е пряка свидетелка на войни и кланета и също носи оръжия и брони. Тя ефикасно поддържа властта, бидейки регентка първо на децата си Петър и Амадей, а след това на племенника си Хумберт II до смъртта си през 1091 г., 31 години след тази на съпруга си. Богата и могъща, тя притежава голяма способност за управление. Съвременниците признават нейното управление като мъдро.

Вдовстващата графиня поддържа отношения както с императорския двор, така и с папите. През 1064 г. управлява заедно със сина си Петър.Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 16, pag 5 Около 1066 г. нейният среден син Амадей, бъдещият граф на Савоя под името Амадей II, прави поклонение в Рим, където се заклева в базиликата Свети Петър да бъде защитник на Светия престол. В борбата за папския престол между Александър II и неговия противник Хонорий II Аделхайд застава на страната на папата. През 1070 г. тя превзема и опожарява град Асти, чиито жители се бунтуват срещу нейното управление.

Между 1079 и 1083 г. Аделхайд прави три дарения за манастири,Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 18, 19 e 20, pag 5 e 6 плюс четвърто.Codice Diplomatico del monastero di San Colombano (a cura di Cipolla e Buzzi), Roma 1918, I, с. 418, doc. CXXXI. Основава клоатъри и манастири, като този на Санта Мария Асунта в Абадия Алпина (Пинероло), облагодетелстван през 1064 г. Графинята признава автономията на манастирите, но се отнася резервирано към реформите на папа Григорий VII. В своите владения тя безмилостно преследва патарените. По този въпрос тя намира съмишленик в лицето на св. Петър Дамиани, когото среща през 1063 г., когато на път за френското кралство той спира в нейния замък. Тя е голяма привърженичка на гибелините.

Уважавана е от своите поданици и от нея се страхуват противниците, като държи властта със забележително умение. Така тя става идол на хората, които я наричат Маркизата на Котските Алпи. За своята държавна мъдрост е сравнена с Девора – съдийка и военна водачка на народа на ИзраелДевора (XII век пр.н.е.) е пророчица на Израел, единствената жена, която е била част от библейските съдии. Помага на Барак да освободи юдеите от господството на Ябин, цар на катанейците, и след победата произнася песен, която е една от най-хубавите поеми от Библията (Съдии, V), а ученият Петър Дамиани ѝ пише: „Ти, без помощта на крал, поддържаш тежестта на кралството, и онези, които желаят да добавят тежестта на правна присъда към решенията си, прибягват до теб. Нека Всемогъщият Бог да благослови теб и твоите деца с царски характер“.Beata Adelaide di Susa Единствената загуба, в хода на нейното разумно управление, е тази на Горна Вал ди Суза, която е взета от графа на Албон Гиг IV, вероятно неин зет.

Брачните проекти на Аделхайд също изглеждат успешни в началото. През 1064 г. най-големият ѝ син Петър I, граф на Савоя и маркграф на Торино, се жени за Агнес Аквитанска, дъщеря на УВилйелм VII Храбри, херцог на Аквитания и граф на Поату, който има семейни връзки с императорите от Салиаческата династия. През 1066 г. в Требур най-голямата ѝ дъщеря Берта е омъжена за император Хайнрих IV и след това е коронясана от съпруга си във Вюрцбург. Тогава най-малката дъщеря, също Аделхайд, се омъжва за Рудолф, херцог на Швабия. И двата брака на дъщерите на вдовстващата графиня обаче са нещастни. През 1069 г. Рудолф отказва брака с Аделхайд, но не може да го прекрати, а император Хайнрих IV в катедралата във Вормс моли бракът му с Берта да бъде разтрогнат. Свети Петър Дамиани и някои германски принцове взимат страната на Берта, като молят императора да не разваля отношенията с вдовстващата графиня на Савоя.

Роля на посредник