Палеограцано (, катаревуса Παλαιογράτσανον, Палеограцанон) е село в Република Гърция, част от дем Велвендо в област Западна Македония.
География Палеограцано е разположено на 960 m надморска височина, в планината Фламбуро (Пиерия), на 7 km източно от Сервия.
История Етимология Йордан Заимов смята името Παλαιογράτσανο има български корен и вторично добавна гръцка наставка Παλαιο, „Старо“, за да се определи селището по-точно, тоест Старо Грачани.
В Османската империя Църквата „Свети Илия“ е 1549 година. а „Свети Георги“ е от XVI век. Църквата „Свети Атанасий“ на пътя от Грачани за Старо Грачани стар еднокорабен, недатиран храм. Към 30-те години на XX век е в руини и е реставриран, а в 1960 година е изписан.
В 1528 година Палеограцано има 79 домакинства с 356 жители.
Църквата „Успение Богородично“ е от 1750 година, но е напълно разрушена от турците. В 1910 година е възстановена изцяло. Преди построяването на „Свети Николай“, „Успение Богородично“ е главната енорийска църква на селото.
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година. В същата 1850 година е построен централният енорийски храм „Свети Николай“.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палео-Граска (Paléo-Graska) живеят 660 гърци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеограчани е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеограцанон (Παλαιογράτσανον), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Палаграцанон (Παλαγράτσανον), село в Серфидженския санджак, има 600 православни гърци.
В Гърция През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Палеограцано остава в Гърция.
В 1925 година е построена църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.
В 1980 година в местността Катна Алония на изхода на селото е построена църквата „Свети Нектарий“.
„Преображение Господне“ е построена в 1980 година. В селото има и църква „Свети Йоан“.
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.
Бележки
Категория:Села в дем Велвендо