Радиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба.

Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа: клас 1 – еквивалентен на СЕРТ лиценз; клас 2 – национален клас.

Лицата, упражняващи само радиолюбителска слушателска дейност, са радиолюбители-слушатели.

Друго международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации.

Регламент

Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.

Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“. Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ.

Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU).

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните обхвати/честоти на КВ (къси вълни) са 80метра (3.5 – 4.0 MHz) 40 метра (7.0 – 7.3 MHz), 10 метра(28 – 29.7 MHz) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ (къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ((LW, MW – 300 Khz – 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално.

Разпространение

ДържаваБройрадиолюбители% от населениетоГодина, за коятосе отнасят даннитеИзточник 1 296 059 1.012 1999 738,497 0.239 2012 176,278 0.275 2006 141,000 0.288 2000 75,262 0.092 2007 69,183 0.201 2011 68,692 0.296 1999 58,700 0.127 1999 58,426 0.094 2000 38,000 0.026 1993 32,053 0.016 1997 30,000 0.049 1993 27,815 0.011 1997 18,500 0.028 1997 17,265 0.037 2000 16,889 0.042 1999 16,000 0.041 2000 15,328 0.067 2000 15,679 0.001 2000 6,500 0.317 2000 7,000 0,1026 2023 6,000 0.012 1994 5,302 0.106 2000

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

Пол Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL).

Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за old man, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за young lady, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

Възраст В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 – 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

България и бившия соц лагер

Галерия

Вижте също Радиолюбителска дейност Радиолюбителска дейност в България История на радиолюбителската дейност в България Радиолюбителски честотен спектър

Източници

Външни препратки Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите www.technotron-bg.eu www.technotron-bg.eu Радиолюбителството в България