Контарини

Контарѝни () е благородническо семейство, част от венецианския патрициат, включено сред много древните апостолски семейства.

Те принадлежат към дванадесетте знатни фамилии на Венеция и дават множество прочути мъже, между тях четирима патриарси и осем дожи на Венеция, 44 прокуратори, както и множество генерали, държавници, художници, поети и учени. Богатството на фамилията идва от търговията с африканското крайбрежие.

История Легендата свързва произхода на фамилията с римския род Аврелии Кота, които като префекти в областта Рейн били наричани Cotta Rheni или графове на Рейн. От това название, според преданието, произлиза и фамилното име Контарини..

Отец Пиетро Антонио от Венеция, в своята „История на Венеция“, публикувана през 1688 г., отбелязва, че точният момент на заселването на семейството в Адриатическо море не е известен. Той подчертава, че вече установени на островите, Контарини допринесли със своето богатство и влияние за избирането през 697 г. на Марко Контарини като един от 22-мата трибуни, участвали в избора на първия венециански дож.Historia Serafica ovvero cronica della provincia di S. Antonio detta anco di Venetia, de Min. Oss. Riformato, divisa in cinque libri et nuovamente raccolta dall’industrioso zelo e laboriosa applicazione del p. Pietro Antonio di Venetia, minimo fra’li minori dell’istessa riforma nell’anno 1688.

Първият член на фамилията, чието съществуване е сигурно документирано, е Андреа Контарини, който през 853 г. фигурира като свидетел при подписването на завещанието на епископа на Кастело Орсо.

Фамилията Контарини се утвърждава като една от най-процъфтяващите във Венеция. Според данни от 1500 г., сред 1523 патрициански семейства, регистрирани в града, 107 носели фамилното име Контарини. Въпреки това, както често се случва в подобни случаи, отделните клонове не се възприемали непременно като част от единен род единствено поради общото си фамилно име.

Фамилията Контарини дава на Венецианската република девет дожa. Освен това от нея произхождат множество други значими личности – духовници, държавници, военни и културни дейци. Паметта за рода продължава да присъства в топонимията на града и региона, където редица дворци, вили и площади носят името Контарини.

Кадетски клонове Контарини ди Сан Силвестро Един от най-старите клонове на фамилията Контарини е този, установен първоначално в енорията Санта Мария Матер Домини. Според преданието той произхожда по пряка линия от дожа Доменико I Контарини (XI век). Сред представителите му се открояват дожът Якопо ди Доменико (1193-1280), политикът Стефано ди Бернардо (1444-1518) и посланикът Лоренцо ди Мадалено (1515-1552).

Контарини дал Боволо Контарини ди Сан Патерниан, за които, според Барбаро, има новини поне от 1261 г. с Паоло, по-късно са наречени „Контарини дал Боволо“, когато в края на XV век Пиетро Контарини украсява екстериора на дома си с характерно вито стълбище ( bòvolo означава „охлюв“ на венециански).

Сред представителите на фамилията се откроява дожът Андреа ди Николо († 1382), политикът Андреа ди Бертучо († XV век) и ученият Джованбатиста ди Доменико (1587 - 1671).

През 1717 г. дворецът преминава във владение на Джовани Минели след неговия брак с Елизабета ди Пиетро Мария Контарини, последната представителка на този клон.

Контарини дели Скрини Клонът на фамилията, установен в дворец в Сан Тровазо, получава прякор, свързан с богатото наследство, което го превръща в едно от най-заможните и престижни семейства във венецианския патрициат. Те са известни и като Контарини „Пиацола“, по името на град Пиацола в района на Падуа, където притежават разкошна вила, произлизаща от крепост, донесена като зестра от Мария ди Якопо да Карара на съпруга ѝ Николо Контарини ди Сан Касиано. Освен имотите в същата местност семейството се ползва с права върху пазара, пасищата, мелницата и въоръжената охрана, както и с патронажа на местната църква.

Владенията на фамилията обхващат земи, разпръснати в районите на Падуа, Догадо, Тревизо и Виченца, които през XVIII век достигат почти 2000 хектара. Освен това семейството притежава къщи и магазини във Венеция.

От този клон произхождат редица политици и дипломати. Сред тях се открояват Франческо ди Николо (1421 -?), Дзакария ди Франческо(1452 - 1513), Франческо ди Дзакария (1477 - 1558 ), Дзакария ди Паоло (1526 - 1602), Пиетро ди Марко (1578 - 1632) и Марко ди Марко (1708 - 1746). Към тях може да се добави и епископът Пиетро ди Дзакария (1491 - 1563).

Контарини дал Дзафо През 1473 г. клонът на фамилията Контарини приема това име, когато кипърската кралица Катерина Корнаро удостоява Джорджо Контарини с графство Яфо, превръщайки го в първия сановник на острова. След турското завоевание титлата остава само почетна, но запазва високия си престиж и желаност. През 1476 г. тя е официално призната от самата Венецианска република, която предоставя на Джорджо и неговите потомци рицарското звание на Златния шал.

Наричани са и „Контарини дела Мадона дел'Орто“ по името на енорията, в която живеят. Обитават дворец в Канареджо, отличаващ се с красива градина и богата библиотека. Макар да не са сред най-заможните родове, семейството разполага с различни недвижими имоти, включително къщи във Венеция и земи в Пиове ди Сако и Вилафранка. Допълнителни активи се намират в Херцогство Ферара, но по-късно са продадени поради експанзионистичната политика на Папската държава. Основният източник на доходи за този клон произтича от търговска дейност, съсредоточена в Пулия и Александрия.

Най-видният представител на клона е кардинал Гаспаро ди Алвизе (1483-1542). Сред другите значими личности се открояват Томазо ди Алвизе (1488-1578), Алвизе ди Винченцо (1537-1579), Томазо ди Гаспаро (1562-1614), Алвизе ди Томазо (1597-1651) и Карло ди Алвизе (1636 - 1688), всички активно ангажирани в политическия и дипломатическия живот на Венеция. Към тях следва да се добави и епископ Джулио ди Федерико (1519 – 1575).

Благородническият статус на фамилията, заедно с титлите на графове и рицари, е официално признат от Австрийската империя с Резолюция на суверена на 1 декември 1817 г.

Контарини дала Порта ди Феро Клонът на фамилията обитава дворец в Салицарда Санта Джустина, чийто вход е украсен с впечатляващи железни врати, изработени през XV век и премахнати в първата половина на XIX век. Семейната гробница се намира в църквата „Сан Франческо дела Виня“.

От този клон произхождат двама дожи на Венеция: Франческо ди Бертучи (1554-1624) и Алвизе ди Николо (1601-1684).

Контарини дал Насо Клонът Контарини дал Насо получава своето прозвище от Андреа (понякога наричан Джакомо), който напада дожа Франческо Фоскари при излизането му от базиликата „Сан Марко“, след като му е отказано назначение за капитан на Лагуната. На 21 март 1430 г. той е публично обезглавен между колоните на малкия площад „Сан Марко“..

Изтъкнати членове Дожове и догареси Марко Аурелио Контарини – избран през 697 г. за принцепс на Венеция – първи дож. Франческо Шрьодер, секретар на австрийското правителство и автор на репертоар на благородническите фамилии след преминаването на Венето към Австрия, отбелязва: „От най-ранните времена на Републиката Контарини са дошли от бреговете на Рейн, за да заселят венецианските острови. Девет души са произлезли от този род, които са държали върховното достойнство на държавата, това на дожа, а първият е Марко през 697 г.“. През същата година дванадесетте представители на главните венециански фамилии избират Марко Контарини за принцепс („първи сред равни“). Поради тази причина някои източници, включително Енциклопедия Британика, го смятат за първия дож на Венеция. Други, като Енциклопедия Трекани, посочват Паоло Лучо Анафесто като първия дож от официалния списък на 120-те дожа, започващ през 697 г. сл. н. е. Марко Контарини е един от дванадесетте трибуни, които участват в избора на Анафесто, под покровителството на патриарха на Градо. В действителност венецианската общност следва римската традиция за двама консули – граждански и военен лидер. Терминът принцепс означава „първи сред равни“ (предшественик на понятието „президент“), докато дож произлиза от латинското dux, синоним на военен генерал. Така Паоло Лучо Анафесто е избран за дож (dux), а Марко Контарини – за принцепс. Впоследствие двете длъжности са обединени и заемани от един човек, наричан едновременно дож и принц. Доменико I Контарини - 30-ти дож, на поста от 1043 до 1070 г. По време на управлението си той възстановява Градо, след като градът е опожарен от патриарха на Аквилея Попо (или Попоне), когото през 1045 г. държи в плен до смъртта му от глад. Доменико успява да си върне Задар, преди това окупиран от краля на Унгария. По негова заповед започва изграждането на базиликата „Сан Марко“ във вида, познат днес, като целта е да се възпроизведе императорският блясък на църквата „Свети апостоли“ в Константинопол. Якопо Контарини - 47-ми дож, наследява Лоренцо Тиеполо през 1275 г. Той убеждава Анкона да признае хегемонията на Венеция над Адриатическо море и потушава въстанието в Триест. Андреа Контарини - 60-ти дож, заемал поста от 1367 до 1392 г. По време на неговото управление се води войната срещу Република Генуа 1378–1381). На 24 юни 1380 г. в Киоджа той успява да превземе генуезкия флот и армия. Член е на трибунала, който осъжда дожа Марино Фалиеро. Франческо Контарини (1554-1624) - 95-ти дож от 1623 г. Предвожда Венецианската република срещу Австрия (Война на Валтелина), която е окупирала областите Миланезе и Валтелина, съюзява се с краля на Франция Луи XIII и с протестантските швейцарски кантони и инициира изгонването на австрийците от Валтелина. Николо Контарини - 97-ми дож през 1630 г., когато Венеция е поразена от чума. Той дава тържествен обет да построи храм на Мадоната, за да може тя да се застъпи за спирането на епидемията. Строежът е поръчан на Лонгена и е построена базиликата „Санта Мария дела Салуте“ . Карло Контарини - 100-ти дож от 1655 до 1656 г .; побеждава турците при Дарданелите. Доменико II Контарини (1585 - 1675) - 104-ти дож от 1659 г. През 1669 г. Венеция губи Кандия . Алвизе Контарини - 106-ти дож от 1676 до 1684 г. Елизабета Контарини, съпруга на дожа Франческо Дандоло, догареса на Венеция от 1328 до 1339 г. Контарина Контарини, догареса, омъжена за дожа Николо Марчело; Чечилия Контарини, съпруга на дожа Себастиано Вениер, адмирал на венецианския флот по време на битката при Лепанто, догареса на Венеция от 1577 до 1578 г. ; Паола Контарини, омъжена за Джанфранческо Пизани и майка на 114-ия дож Алвизе Пизани.

Други личности

Марко Аурелио Контарини, римски консул, избран в Падуа, участва в третия консулски триумвиратGiacomo Zabarella, Il Corelio, 1664 на Риалто, от 425 до 426 г.Girolamo Alessandro Capellari Vivaro, Il Campidoglio Veneto, 1741 Аурелио Контарини, син на Марко Аурелио; мести се във Венецианската лагуна след варварското нашествие на Атила и става трибун на Риалто през 453 г.Girolamo Alessandro Capellari Vivaro, Il Campidoglio Veneto, 1741 Луиджи Контарини, прокуратор на Сан Марко през 864 г. Антонио Контарини, прокуратор на Сан Марко през 865 г. Контарино Контарини, трибун на Киоджа през 880 г. Марко Контарини, син на Теодозио, прокуратор на Сан Марко през 899 г. Марино Контарини (починал 953 г.), патриарх на Градо през 919 г. Джовани Контарини, посланик при папа Йоан XII през 959 г. Марко Контарини, син на Джовани, прокуратор на Сан Марко през 960 - 991 г. Доменико Контарини (починал 1074 г.), епископ на Оливоло от 1044 до 1074 г. Енрико Контарини, епископ на Кастело от 1074 до 1108 г. Марко Контарини (ум. 1149), син на Джовани, прокуратор на Сан Марко през 1143 г. Бертучи Контарини, капитан на флотата на дожа Енрико Дандоло при превземането на Задар през 1202 г. и при превземането на Константинопол през 1204 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход Марино Контарини (ум. 1293 г.), прокуратор на Сан Марко през 1286 г. Николо Контарини, прокуратор на Сан Марко през 1299 г. Алберто Контарини, прокуратор на Сан Марко през 1300 г.