Сливница

Слѝвница е град в Западна България, административен център на община Сливница в Софийска област. Населението му е .

Разположен е на 525 метра надморска височина в северозападния край на Софийската котловина, на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Божурище, Драгоман и Годеч.

География Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42° 51′ минути северна ширина и 23° 03′ източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в Северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.

Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.

Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.

През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн. години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранноплейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.Боев, З. 2014. Палеонтологичното находище на плиоценска фауна край гр. Сливница. – Природа, БАН, 1: 26 – 31.

На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5 – 7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война.

История Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, докато централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 село Сливница е обявен за град.Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Управление

Икономика

На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия. Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния. Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.

Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.

По-големи компании на територията на общината „БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС“ ООД – център за ремонт и комплексно обслужване на транспортни средства. „Калцит“ ЕООД – производител на негасена вар; „ПЛЕНА България“ – дъщерна фирма на шведската компания PLENA Holding. Притежава завод за негасена вар в местността „Пуклина“, намиращ се в района на местността Три уши; „Сливница 1968“ „БКС-Сливница“ ООД – частна строителна компания; „КОЛОР 93 – МС“ ООД – основен производител в България на мазилката „КОЛОР КИТ“ („испанска стена“), както и строителни лепила за топлоизолационни системи; АЛФАПАК – най-новата фабрика в Община Сливница, специализирана в екологичното производство на опаковки от хартия, хартиени чаши и др.

Инфраструктура

Сливница е разположена на автомагистрала „Европа“ (Е80) от Лисабон през София за Истанбул. Край града има три важни пътни възли – „Сливница-1“ и „Сливница-2“. През града минава и основната железопътна артерия Мюнхен – София – Истанбул. Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица).

Култура

Военен клуб

Историята на Военен клуб – Сливница е тясно свързана с историята на 25-и Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия. През месец май 1921 г. село Сливница е предложено за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г.

През 1924 г. за командир на дружината е назначен подполковник Петър Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб. Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:

За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон – едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.

В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб – Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия.Музей на Първа пехотна софийска дивизия Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.

Към настоящия момент клубът е затворен. Експозицията се намира в НИМ в София.

Църква „Св. св. Кирил и Методий“

Най-старата обществена сграда в града е храм „Св. св. Кирил и Методий“. Строежът му е довършен през 1879 г., когато на 11 май е осветен. Днес в храма служи отец Георги.

Паметник костница През 1935 г. е започнато строителството на паметник костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912 – 1918 г. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 г. от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.

В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:

Спорт

Основна статия: ФК Сливнишки герой (Сливница) – футболен клуб СГ Основна статия: ВК Сливнишки герой (Сливница) – волейболен клуб СГ Основна статия: БК Сливнишки герой (Сливница) – несъществуващ вече баскетболен клуб Преди да се разпадне в началото на 90-те години на ХХ век, Спортното дружество Сливнишки герой развива различни видове спорт, сред които футбол, вдигане на тежести, баскетбол, хандбал, лека атлетика, шахмат и др.Шахматен клуб – официален сайт

Към април 2022 годинаː

Общински шахматен клуб „Сливнишки герой“. Организатор на ежегодният шахматен турнир „Сливница Опен“. Футболен клуб Сливнишки герой е участник в ЮЗ Трета лига на България. През 2023 година ще празнува 100 годишен юбилей. Старши треньор към април 2022 г. е Петър Малинов. Волейболният клуб Сливнишки герой – мъже, участва в най-високото ниво на волейболното първенство – ЕФБЕТ Супер лига на България. Старши треньор е Мартин Стоев. Хандбален клуб „Сливница“ е участник в първа хандбална лига на България – жени. Старши треньор е Мариела Иванова. Клуб по конен спорт Сливнишки герой (Сливница) – многократен шампион на България по прескачане на препятствия. Треньор е Боян Цанев.

Редовни събития 24 май – празник на града Турнир по ускорен шахмат „Сливница Оупън“ – първоначално се провежда всяка година в съботата преди Великден, а в последните години се провежда около празника на града „24 май“. Организиран е от шахматен клуб „Сливнишки герой“. От 20 години през месец октомври подофицерско дружество „Гургулят – потомци“ провежда национален туристически поход-поклонение „По алеята на безсмъртието – Сливница 1885“. Целта на похода е участниците в него да минат по стъпките на участниците в Съединението на България. Месец октомври - Ежегоден театрален фестивал – „Европейски фестивал на пътуващия театър“.

Известни личности

Младен Василев – бивш футболист, нападател, национален състезател, участник в 10-о световно първенство по футбол – Германия 1974. Даниела Йорданова – лекоатлетка, двукратен участник на Летни Олимпийски игри (Сидни 2000 и Атина 2004), двукратна бронзова медалистка от световни първенства (на открито в Осака’07 и на закрито във Валенсия’08) и от европейското в Гьотеборг’06, носителка на 7 национални рекорда, почетен гражданин на Сливница от 2006 година. Велизар Шуманов – директор на оркестър „Изгрев“, една от най-известните и популярни балкански групи в САЩ. Майер Франк – професор в Музикалната академия – пиано Александър Хаджийски – диригент на хорова студия „Пионер“, почетен гражданин на Сливница – посмъртно (2011) Симеон Георгиев – художник Доц. д-р, инж. Биляна Кръстанова – ръководител катедра „Геология“ към Минно-геоложки университет гр. София Георги Кирилов – поет Светолик Милчич – историк и писател, почетен гражданин на Сливница (2011) Мартин Маринков – европейски и световен шампион по бойно самбо в категория над 100 kg от игрите в София и Вилнюс (Литва) 2011. Райко Любенов – педагог и фолклорист, почетен гражданин на Сливница – посмъртно (2011) Проф. д-р Маргарита Апостолова – български учен, изследовател, ръководител на лаборатория по медико-биологични изследвания към Института по молекулярна биология на Българската академия на науките Михаил Паунов – български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40 Трендафил Стойчев – първият заслужил майстор на спорта в България Григор Григоров – български автомобилен състезател, шампион на България в шампионатите HYUNDAI Racing Trophy и V1 CHALLENGE TEAM за 2015 година. Побратимени градове Красногорск Бабушница Редондела

Други

В чест на Сливнишката битка в България почти няма град, който да не притежава булевард или улица, наречени на Сливница. В Бургас също има улица, която е кръстена в чест на града и неговото историческо значение.

В София, една от основните транспортни артерии на града е булевард в София (), а във Варна булевард „Сливница“ съществува от ноември 1888 г.