Евстати Стоилов Бурнаски е български поет.
Биография Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.
Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и там завършва 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. През 1947 г. завършва ветеринарна медицина в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.
В началото на 1950-те години случайно се отбива в редакцията на „Български воин“ – литературно и публицистично списание. Там се запознава с поетите Ламар и Младен Исаев. Предлага им 2 свои стихотворения и, след като са одобрени, са публикувани. През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Песни по пътя“.
Премества се в литературната редакция на Военното издателство. В продължение на 10 години е редактор и завеждащ редакция „Поезия“, а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 12 юни 2026 г. Дълги години наред е председател на дружеството на писателите в Перник.
Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.
Произведения Автор е на над 30 стихосбирки като: „Обич“, „Лирика“, „Бреговете са стръмни“ „Стенопис от куршуми“, „Събудени очи“, „Шеста алея“, „Кипарисова сянка“, „Стихове за Доли“, „Между два сезона“, „Из дневника на моите нощи“ „Вик на тишината“ „Гореща слана“ „Спасени истини“, „Безкрайност“ (избрано) „Рецитал пред ангели“ „Вечерни теменуги“ „Внезапни признания“, „Окована нежност“, „До следващия ден“, „Билет за надежда“, „Свята блудница“.
Други „Личности и коне“ – автобиографична повест „Подземният вятър“ – роман в стихове „Любовта на лейтенанта“ – поема
Негови стихове са включени като песни в репертоара на Емил Димитров и на ФСБ.
През 2010 г. издава и първия си роман „Чудовището и малката изкусителка“"Чудовището и малката изкусителка” от Евстати Бурнаски представят в Перник, zapernik.com, 14 април 2010.
Награди Носител е на десетки литературни награди и държавни отличия, сред които и наградата „Георги Братанов“ за 2005 г. с „Рецитал пред ангели“. Превеждан е на много езици.
Почетен гражданин е на няколко български града. Присъдено му е звание „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. е удостоен със Златна диплома от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.„Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.„Почина поетът Евстати Бурнаски“, в. 24 часа“, 1 август 2015 г.
Източници Костов Л., Иванова Т., Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4
Външни препратки Евстати Бурнаски в Литературен свят „Нови стихове от Евстати Бурнаски“, в. „Дума“, бр. 289, 13 декември 2014 г. Лозан Такев, „Раздяла по мъжки с Евстати Бурнаски“, в. „Дума“, бр. 176, 3 август 2015 г.
Категория:Български поети Категория:Български ветеринарни лекари Категория:Възпитаници на Ветеринарния факултет на Софийския университет Категория:Почетни граждани в България Категория:Родени в област Перник