Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Васил Силяновски е роден на 10 февруари 1870 година в Крушево, Османска империя. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба. През 1890 година завършва в 12-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. През 1894 година е произведен в чин поручик. През 1899 година е прехвърлен на служба в Техническата дружина. Същата година, като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, през 1900 година е произведен в чин капитан, а академията завършва през 1902 година.Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л 101; ВИ, № 106, 14 октомври 1899; №79, 17 август 1902; Списък на генералите и офицерите (1900), с. 200) Служи в Телеграфния парк.
На 31 декември 1906 година е произведен в чин майор, през 1911 в чин подполковник и на 1 октомври 1915 – в чин полковник. Служи последователно като военен инженер на 6-а и 5-а пехотни дивизии (1909). През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е офицер за поръчки в Главната квартира. През януари 1915 г. е назначен за командир на техническата дружина. През Първата световна война (1915 – 1918) след което началник на инженерните войски на 1-ва армия и на 3-та военна инспекция.
През 1919 година излиза в запас, а на 30 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор. По време на военната си кариера служи в 23-и пехотен шипченски полкРуменин, с. 201.
Член е на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество.Цонев, Младен Гутев. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София, 2001.
Домът на Васил Силяновски и жена му Ася се намира на ъгъла на улиците „Мургаш“ и „Шейново“ № 18. Имат две деца: Константин и Татяна, която се изявява в сферата на изобразителното изкуството, работи в областта на музеезнанието и изкуствознанието.Истории зад фасадите. Домът на Васил и Ася Силяновски. Музей за история на София, Централни хали. 2024. Васил Силяновски е племенник на генерал-майора от руската армия Георги Силяновски
Генерал-майор Васил Силяновски умира през 1946 година в София.
Военни звания Подпоручик (2 август 1890) Поручик (1894) Капитан (1900) Майор (31 декември 1906) Подполковник (1911) Полковник (1 октомври 1915) Генерал-майор (30 декември 1935)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 1 и 2 клас Орден „Св. Александър“ IV степен без мечове Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Библиография Силяновски, В. – „Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин. 1912 – 1913.“ София, 1927, печатница Т. Т. Драгиев, 31 с. Силяновски, В. – „Защита против аеропланните нападения. Опазване на мирното население“, София, 1932, Печатница „Право“, 28 с. Силяновски, В. – „Позиция, огън и техника като фактори за победата. С истински примери от последните войни“, София, 1935, печатница Армейския военно-издателски фонд, 66 с.
Родословно дърво
Външни препратки Искра Ценкова – „С фрак и декорации“
Бележки
Източници
Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196.
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български инженери Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дванадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български офицери от Македония Категория:Родени в Крушево Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български имигранти от Македония в София Васил