Шмаленберг

Шмаленберг (Schmallenberg virus) е вирусно заболяване, причинявано от РНК вирус, представител на род Orthobunyavirus на семейство Bunyaviridae близък до Akabane virus и вероятно родствен на Shamonda virus. Вирусът е изолиран лабораторно на 1 декември 2011 г. от три проби, взети от болни животни в градчето Шмаленберг в Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Вирусът поразява говеда, а по-късно е установено, че засяга още овце и кози.New Animal Virus Takes Northern Europe by Surprise , Kai Kupferschmidt, sciencemag.org (American Academy of Arts and Sciences), 13 януари 2012, Посетен на 16 януари 2012 Няма данни да е опасен за хората.Risk assessment: New Orthobunyavirus isolated from infected cattle and small livestock ─ potential implications for human health, European Center for Disease Prevention and Control, 22 декември 2011, Посетен на 17 януари 2012Schmallenberg Virus: New Orthobunyavirus in cattle , updated 10th January 2012, Посетен на 16 януари 2012

Вирус Непознато заболяване с признаци на треска, загуба на апетит, остра диария и понижена млечна продукция се появява през август 2011 г. в говедовъдни ферми в Германия и Нидерландия.Novel Orthobunyavirus in Cattle, Europe, 2011, Bernd Hoffmann, Matthias Scheuch, Dirk Höper, Ralf Jungblut, Mark Holsteg, Horst Schirrmeier, Michael Eschbaumer, Katja V. Goller, Kerstin Wernike, Melina Fischer, Angele Breithaupt, Thomas C. Mettenleiter, and Martin Beer За първи път вирусът е изолиран през 1 декември 2011 г. Установено е, че принадлежи към род Orthobunyavirus. По-нататъшен генен анализ разкрива, че принадлежи към серогрупата Simbu (която включва и вирусите Shamonda, Aina и Akabane). Въз основа на географския произход на пробата, от която е изолиран, е наречен Schmallenberg virus. Поради сходствата на вируса с останалите три вируса и липсата на заболявания при хората се предполага, че и вирусът Шмаленберг не е опасен за хората.

Вирусите от групата Simbu съдържат отрицателна РНК верига, чиито геном е съставен от три сегмента:Risk Profile Humaan Schmallenberg virus, National institute of public health and the environment L (голям). Кодира продукцията на вирусната полимераза. M (среден). Кодира продукцията на повърхностните гликопротеини Gn и Gc. S (малък). Кодира продукцията на протеин от нуклеокапсида и безструктурен протеин.

Разпространение

От началото на месец декември 2011 г. до края на януари 2012 г. заболяване причинено от вируса Шмаленберг е установен в 5 държави както следва: Белгия – установено е на 14 декември 2011 г. Към 24 януари 2012 г. са регистрирани 15 огнища с 27 заболели овце и 1 говедо. Към 6 февруари броят им се увеличава на 88 (4 с говеда, 83 с овце и 1 с кози) броя ферми. Холандия – установено е на 19 декември 2011 г. Към 31 януари 2012 г. са регистрирани 87 огнища с 327 заболели овце, 5 кози и 3 говеда. По данни на Министерството на земеделието и външната търговия към 8 февруари 2012 г. са получени съобщения за 450 ферми, в които са установени симптоми наподобяващи заразяване с вируса Шмаленберг. Засегнати са 168 ферми с овце, 261 ферми с говеда и 19 ферми с кози. От тях вирусът е доказан в 3 ферми за говеда, 88 за овце и 5 за кози. Германия – установено е на 27 декември 2011 г. Засегнатите ферми са в провинциите Хесен, Баден-Вюртемберг, Северен Рейн-Вестфалия, Рейнланд-Пфалц, Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония. Към 27 януари 2012 г. са регистрирани 87 огнища с 436 заболели овце, 11 кози и 6 говеда. Към 14 февруари института Фридрих Льофлер съобщава, че поразените ферми са 473 (15 с говеда, 438 с овце и 20 с кози) броя. В една от поразените в Рейнланд-Пфалц ферми заболява и бизон.Update of Information on ‛Schmallenberg virus’, Friedrich-Loeffler-Institut Великобритания – установено е на 14 януари 2012 г. Към 24 януари 2012 г. са регистрирани 4 огнища с 24 заболели овце. Засегнатите ферми са в графствата Норфолк, Съфолк и Източен Съсекс. Към 31 януари 2012 г. поразените ферми са 11 като част от някои са и в графство Кент. Предполага се, че заболяването прониква на острова в резултат на въздушни течения пренасящи векторните насекоми или в резултат на вътреобщностна търговия на дребен рогат добитък.UK Schmallenberg virus (SBV) cases rise to 11, Philp Case, Tuesday 31 януари 2012 15:56 По данни на DEFRA до 13 февруари инфекцията е доказана в 39 ферми с овце и по една ферма с говеда и кози. Франция – установено е на 20 януари 2012 г. Към 31 януари 2012 г. са регистрирани 39 огнища със 164 заболели овце. Засегнатите ферми са в департаментите Мозел и Мьорт е Мозел. Към 5 февруари заболяването е констатирано единствено във ферми за овце като техният брой нараства до 50. Италия – на 6 февруари 2012 г. в Северна Италия, провинция Венето е установено едно епизоотично огнище на вируса Шмаленберг при коза.МБЕ, регистриран случай на Schmallenberg virus в Италия Люксембург – на 7 февруари 2012 г. в Люксембург е установено наличие на вируса при овца.МБЕ, регистриран случай на Schmallenberg virus в Люксембург

Епизоотология Вирусите от серогрупата Simbu най-често причиняват заболявания сред преживните животни населяващи Южна Азия, Австралия, Африка и Средния Изток (Израел) в район, намиращ се между 35° северна и 35° южна ширина. Вируси от серогрупата не са установявани в Европа. За тях е известно, че предаването е по два механизма – вертикален (трансплацентарен) и чрез вектори насекоми. За момента се предполага, че при вируса Шмаленберг преносители са насекоми основно от род Culicoides и по-рядко комари., които са неактивни до месец май.Актуална информация за Schmallenberg вирус ), 30 януари 2012, доц. д-р Бойко Ликов, ЦОР при БАБХ Освен говеда, овце и кози е доказано, че от вируса се заразяват и бизони. Няма информация за това да боледуват диви и екзотични преживни животни (камили, лами). За останалите вируси от групата Simbu е известно, че антитела на вируса Akabane са открити в коне, магарета, бизони, сърни, камили и дори при прасета. Някои вируси от тази група (като Mermet, Peaton и Oropouche) са откривани при птици. Установено е, че от вируса на Шмаленберг експериментално се заразяват мишки и хамстери.

Няма данни хора да се заразяват и да боледуват от новооткритото заболяване. Проучванията показват, че и другите вируси от групата не поразяват човека.

Предаването на вируса става по два начина – чрез ухапване от комари и мокреци и трансплацентарно при бременни животни. Директният контакт е слабо възможен и не е доказан.

Клинични признаци Установено е, че при експериментално заразяване на телета инкубационния период е в рамките на 2 до 5 дни. Няма сведения за овце и кози.

Клиничните признаци при засегнатите едри преживни животни са наблюдавани в периода на усилен летеж на векторните насекоми (от април до ноември). Изразяват се в треска, загуба на апетит, намаляване на млеконадоя до 50% и диария. Те изчезват след няколко дни. Стадия на виремия е твърде кратък – 1 до 6 дни. Подобни признаци не са наблюдавани при овце и кози.Schmallenberg virus factsheet, Friedrich-Loeffler-Institut

Основна роля в заболяването, по аналогия с Akabane, е заразяването на плода по време на бременността. При Akabane вирусът поразява плода в периода от 28 до 56 ден при овце и кози и от 75 до 150 ден при говеда. Освен аборти и раждане на уродливи малки, плодът може да се роди преждевременно, а малкото да е мъртво.

При новородените малформациите се манифестират с артрогрипоза (анкилоза и скъсяване на сухожилията), тортиколис, сколиоза, брахигнация на горната челюст и хидроцефалия.

При абортираните фетуси се демонстрира с хидроненцефалит, хипоплазия на централната нервна система, поренцефалит и подкожни отоци при телетата.

Прието е малформациите, дължащи се на поражения от вируси от групата Simbu, да се наричат „Артрогрипозно-хидроенцефалитен синдром“.

Патологоанатомични изменения Смъртността при заболелите дребни преживни животни понякога достига до 100%. Отличителни за заболяването са признаците, наблюдавани при умрелите животни – крайниците са необичайно изкривени и твърди, врата е усукан, липсва малък мозък (Hypoplasia cerebellum), тимусът е увеличен. Умрелите агнета и козлета са със сериозни малформации на гръбначния стълб и ставите (артрогрипоза), установява се хидроцефалия и деформации на челюстите.

Диференциална диагноза По отношение на острата инфекция е нужно да се отдиферинцира от:Schmallenberg virus, информация от сайта на Световната организация за здраве на животните публикувана на 16 февруари 2012 г. Син език. Епизоотична хеморагична септицемия, Ибараки (Epizootic haemorrhagic disease). Шап. Мукозна болест - Вирусна диария, Бордерова болест и заболявания, причинявани от други представители на Pestivirus. Злокачествена катарална треска и други представители на Herpesvirus. Треска от долината Рифт. Ефемерна треска по говедата (Bovine ephemeral fever). Отравяния от различно естество.

По отношение на малформациите при телета и агнета: Отравяния от различно естество. Генетични фактори. Син език. Заболявания, причинени от пестивируси. Заразяване с други вируси от серогрупата Simbu (Akabane).

Диагноза Проби на терена се взимат от живи животни: Кръв стабилизирана с ЕДТА. Серум – не по-малко от 2 ml, транспортиран в охладено състояние до лабораторията.

Проби от уродливи телета, агнета и ярета: От умрели – тъканна проба от мозък (малък и преден), допълнителни проби – части от централната нервна система, далак и кръв. От живи новородени – кръв, взета преди животното да е засукало коластра, серум и мекониум. Пробите трябва да се транспортират охладени или замразени. Плацента и амниотични течности.

Вирусът е изолиран от мозък на агнета с аномалии. Могат да се изследват и кръв, взета в стадий на виремия и диарично съдържание. За доказване на присъствието на вируса, както и за неговото точно генотипизиране се използва метода на полимеразната верижна реакция в реално време (RT-PCR), както и детекция чрез индиректна имунофлуоресценция.europa.eu, 25 януари 2012, Information note, Schmallenberg virus Към 22 декември 2011 година, Европейският център за предпазване от болести и контрол препоръчва допълнителното валидиране на присъствието на вируса, ако се използва метода на полимеразната верижна реакция в реално време. , 22 декември 2011, Risk assessment Schmallenberg virus, Stockholm Обаче до края на 2011 година серологичните методи за диагностика не са налице, поради липса на съответни специфични антитела , поради което полимеразната верижна реакция в реално време остава единствения метод за диагностика поне до началото на 2012 година. По същото време съпътстващият метод за диагностика и визуализация чрез индиректна имунофлуоресценция, а и метода на неутрализация посредством антитела са в процес на разработка и допълнително оптимизиране за конкретния вирус.

Вирусът се изолира и от пасиране в клетъчни култури.

Методите за доказване на заболяването със серологични тестове са: Индиректна имунофлуоресценция – използването на комбинация от две антитела, първично, разпознаващо вируса и вторично, позволяващо визуализация. Неутрализационен тест с използване на неутрализационни антитела. Детектиране и околичествяване чрез използване на ензимно-свързания имуносорбентен тест (, чете се ЕЛАЙЗА).

Секвениране на вирусния геном