Мая Божидарова Манолова-Найденова е български политик и юрист. Заема длъжността председател на Комисията за защита на потребителите от септември 2026 г. Била е народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в XL и XLI народно събрание. Депутат и заместник-председател в XLII народно събрание. Народен представител в XLIII народно събрание от групата на БСП лява България за една година до избора си за омбудсман на Република България. Депутат и председател на парламентарната група на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ в XLV народно събрание. Депутат и председател на парламентарната група на коалиция „Изправи се БГ! Ние идваме!“ в XLVI народно събрание.
На 30 юли 2015 г. е избрана за национален омбудсман на България със 129 гласа в XLIII народно събрание, срещу 82 гласа за дотогавашния омбудсман и кандидат за втори мандат Константин Пенчев.
След напускането на БСП през 2015 г. и подаването си на оставка като омбудсман Манолова развива собствени граждански и политически проекти, сред които „Изправи се.БГ“ и партия „Изправи се България“. През 2025 г. тя участва в организирането на поредица от национални бойкоти на големите търговски вериги заради цените на храните и е сред инициаторите на платформата „Антиспекула“ за гражданско наблюдение на цените и подаване на сигнали за нелоялни търговски практики.
Биография Обща биографична информация за Мая Манолова е приложена към предложението внесено в Народното събрание от БСП, при избирането ѝ като Омбудсман през 2015 г.
Ранни години Родена е на 4 май 1965 година в Кюстендил. Основното си образование получава в VI основно училище „Паисий Хилендарски“, а след това учи в езиковата паралелка с изучаване на английски и руски в Политехническа гимназия „Неофит Рилски“. През 1983 – 1988 година завършва история в Института на младежта в СССР – Москва, който по това време се нарича Висша комсомолска школа при Централния комитет на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежта, а днес – Московски хуманитарен университет.
След завръщането си в България работи за кратко в апарата на Българска Демократична Младеж (новосъздадена организация на мястото на саморазпусналия се през февруари 1990 година Димитровски комунистически младежки съюз) в Кюстендил (1989 – 1990). През 1989 година става член на тогавашната Българска комунистическа партия, скоро след това наследена от БСП. Партийната книжка ѝ е връчена от Георги Пирински през 1990 в Кюстендил. В своя официален сайт manolova.eu, съществувал до 2016 година, Манолова обяснява интереса си към политиката и своите убеждения с факта, че „тя е трето поколение социалист“.
През 1990 – 1991 година е учителка по история в Основно училище „Георги Бенковски“ и започва магистратура по икономика и организация на труда в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, която защитава през 1994 година. През 1992 – 1996 година подготвя и втора магистратура по право в УНСС. Същевременно между 1991 и 1998 година е управител на търговските предприятия „Фиеста“ СД и „Милена“ ЕООД.
Адвокатка в Кюстендил От 1998 г. до 1 октомври 2015 г. Мая Манолова е адвокатка в Адвокатска колегия в Кюстендил. През 2003 – 2005 г. е секретарка на Адвокатския съвет в Кюстендил.
Народен представител (2005 – 2015) Мая Божидарова Манолова – Найденова през 2005 г. е избрана за депутат от БСП. На следващата година Манолова е сред вносителите на изменение в Наказателния кодекс, станало известно като Поправка „Ванко 1“, с което се намаляват наказанията за някои случаи на склоняване към проституция. Изменението, което довежда до намаляване на присъдите на известни затворници, като Ванко 1 и Кондьо, е критикувано както от опозицията и медиите, така и от председателя на Народното събрание от БСП Георги Пирински, според когото то представлява „едно много сериозно петно върху работата на парламента за цялата година“.
В периода 2009 – 2015 Мая Божидарова Манолова – Найденова е народен представител в XL, XLI и XLII народно събрание, където развива значителна законодателна дейност.
През 2008 г. наследява на поста областния лидер на БСП в Кюстендил – Иво Атанасов. който по негово признание е загубил доверието на председателя на БСП – Сергей Станишев. На парламентарните избори през 2009 г. Коалиция за България печели в СИК Кюстендил 23,24% от всички получени гласове (срещу 17,7% получени гласове в страната).
През 2013 г. Мая Манолова огласява схема за предполагаема изборна измама, посредством т.нар. костинбродска афера, предадена в медиите от Николай Бареков.
Във връзка с избора на Делян Пеевски за ръководител на Държавна агенция „Национална сигурност“ през юни 2013, който довежда до продължили над една година масови протести срещу кабинета на Пламен Орешарски, през септември същата година Манолова заявява в интервю пред Нова телевизия „Ако това ще ви успокои, аз предложих Делян Пеевски за председател“, а по отношение на протестиращите казва „Всички знаем по какъв начин са стимулирани протестите. Безспорен факт е, че се плаща.“, цитирайки включително конкретни суми: „30 лева за пенсионер, 50 лева за гражданин, а за семейство с дете [–] над 100 лева“. Според Манолова „много хора се [хвалили]“, че по този начин „са си обезпечили лятната почивка“. По време на предизборната си кампания за кмет на Столична община през 2019 година Манолова определя подкрепата си за Делян Пеевски и поведението си по време на протестите от 2013 година като своя грешка и нещо, с което не се гордее.
Омбудсман и кандидат за кмет на Столична община На 30 юли 2015 г. Мая Манолова е избрана за национален омбудсман на България със 129 гласа в XLIII народно събрание, в т.ч. и с гласовете на ГЕРБ, въпреки политическата позиция на Манолова, която винаги се е афиширала за своеобразно парламентарно острие срещу второто управление на ГЕРБ. Още същия ден на избора на Манолова за омбудсман, няколкостотин, възмутени от този избор на Народното събрание, граждани излизат на протест пред парламента.Протестът #ОмбудСРАМ
Като национален омбудсман Манолова поставя сред основните направления в дейността на институцията защитата на потребителите, правата на длъжниците, социалните права и правата на хората с увреждания. Броят на постъпилите в институцията жалби и сигнали нараства от 6202 през 2015 г. до 12 635 през 2017 г.; през 2017 г. 34 908 души са потърсили съдействие от омбудсмана, а институцията отчита десет законодателни инициативи.
През мандата ѝ институцията участва активно в промени в законодателството за защита на потребителите и длъжниците. След кампания на омбудсмана през 2016 г. Народното събрание ограничава възможността потребителски спорове да бъдат разглеждани от арбитражни съдилища и намалява размера на присъжданите юрисконсултски възнаграждения.
През 2017 г. са приети изменения в Гражданския процесуален кодекс, подкрепяни от Манолова, с които се въвеждат допълнителни гаранции за длъжниците в изпълнителното производство и се ограничават определени такси и практики при принудителното изпълнение. Значителна част от сигналите до омбудсмана през този период са свързани с обществени услуги – през 2016 г. най-много са оплакванията срещу топлофикационните дружества, следвани от мобилните оператори, електроснабдителните и ВиК дружествата и финансовите институции. Манолова води и инициативи, свързани с „Топлофикация София“, включително по въпроси за достъпа до информация, съдебните разноски и юрисконсултските възнаграждения, начислявани на потребителите, които парламентът впоследствие ограничава със закон.
През 2018 г. Манолова и екипът на омбудсмана работят съвместно с протестиращите родители на деца с увреждания от инициативата „Системата ни убива“ по проект за Закон за личната помощ, основан на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания. Законопроектът е внесен в Народното събрание през юни 2018 г., а Законът за личната помощ е приет окончателно през декември същата година.
По време на мандата си Манолова сезира и Конституционния съд по въпроси, свързани с правата на гражданите. През 2018 г. например оспорва разпоредби от измененията в Административнопроцесуалния кодекс, включително по отношение на увеличени съдебни такси и ограничения на касационното обжалване.
Сред успехите на Манолова като омбудсман е и приемането на Новия търговски механизъм за потребителите на ЕС, в който по настояване на омбудсмана беше забранен двойният стандарт в качеството на храните в държавите членки на ЕС.
На 4 септември 2019 година Манолова се кандидатира за кмет на София като независим кандидат, издигнат от Инициативен комитет. Мая Манолова достига до балотаж срещу кандидата на управляващата партия ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Мая Манолова губи изборната надпревара с разлика от 5%.Резултати :: Местни избори 27 октомври 2019
Политически проект В края на 2019 г., след местните избори в София, Манолова основава гражданската платформа Изправи се.БГ, която, макар и не политическа партия, ще отправя исканията на хората към властта. Манолова обявява, че няма да се завърне в БСП или да се кандидатира за президент, а ще се отдаде на своя проект. Тя описва Изправи се.БГ като „гражданска платформа“, която цели да подпомага действията на граждани и на граждански организации в борбата им срещу монополите, презастрояването, за достойни възнаграждения, намаляване на административната тежест върху хората и осигуряването на честни избори.
По време на антиправителствените протести срещу кабинета на Борисов през 2020 г. Манолова участва активно и обявява, че Изправи се.БГ ще участва на предстоящите парламентарни избори. През август 2020 г. Манолова представя партньорска мрежа, в която участват Движение 21 на Татяна Дончева и Движение „България на гражданите“, представлявано от Димитър Делчев.
След парламентарните избори през април и юли 2021 г. Манолова става народен представител в 45-ото и 46-ото Народно събрание от коалиция Изправи се! Мутри вън! (по-късно Изправи се БГ! Ние идваме!), на която тя е председател. По време на двата парламента Манолова става председател на предложената от нея комисия по ревизията, която разследва 11-годишното управление на ГЕРБ, като става известна със случая „Илчовски“ и разкритията за Турски поток и „Автомагистрали“. Въпреки множеството преговори и усилия, Изправи се БГ! Ние идваме! и Демократична България не успяват да достигнат консенсус с първата политическа сила Има такъв народ за съставяне на правителство. По време на преговорите Манолова и Христо Иванов, съпредседател на Демократична България, неведнъж споделят своите съмнения относно влиянието на ДПС върху действията на ИТН. Напрежението расте до такава степен, че през август 2021 г. от парламентарната трибуна Манолова заяви: „Мога и аз да разказвам за разговори и, ако исках да сляза на вашето ниво, щях да кажа тук, от тази трибуна, по какъв начин г-н Слави Трифонов ме убеждаваше да не се кандидатирам за кмет на София и срещу какво“ . След като няма успех в съставянето на правителство, 46-ото Народно събрание се разпуска и биват насрочени нови избори, заедно с президентските. Коалицията на Манолова „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е първата, която подкрепя президента Румен Радев , който се кандидатира за повторно избиране. Той печели изборите на втори тур, но формацията, лидирана от Манолова, не успява да прескочи бариерата за влизане в парламента, според анализатори основно заради появата на Продължаваме промяната.