Го̀рна Рѐка () е историко-географска област в северозападна Македония, днес в Северна Македония. Областта е част от по-големия регион Река (Реканско).
География Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничката река, към което спадат селата: Беличица, Бибане (Бибай), Богдево, Върбен, Върбяни, Вълковия, Грекане (Грекай), Жужне, Кичиница, Кракорница, Нивище, Нистрово, Ничпур, Рибница, Сенце, Тануше от община Маврово и Ростуше и Бродец от община Гостивар. В Горна Река са и вече изчезналите села Реч, Стрезимир, Търница, Щировица, Завойско и Дъбово. Повечето от останалите села също са в интензивен процес на обезлюдяване.
История
В началото на XIX век горнореканските села са български. От Нивище е игуменът на Марковия манастир Герасим Бочович. В поменика на реканския Бигорски манастир са запазени много български горнорекански имена. Горнореканци са сред спомоществувателите на много български издания от XIX век.
Но в течение на века преживяват интензивен процес на албанизация и в началото на XX век са населени от албанци – християни и мюсюлмани. Васил Кънчов пише в „Македония. Етнография и статистика“:
Афанасий Селишчев пише:
В началото на XX век албанците християни в Горна река са под върховенството на Българската екзархия и в много села - Беличица, Бродец, Кракорница, Нистрово, Сенце, има български училища. В края на първото десетилетие в региона се появява сръбската пропаганда и повечето от християните горнореканци с изключение на част от жителите на Беличица се връщат към патриаршията като сърбомани.Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
Бележки
Категория:Историко-географски области в Северна Македония Категория:Маврово и Ростуше