Димитър (Митре) Георгиев – Аржанец или Ържанец е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Димитър Аржанец е роден през 1876 година в манастира „Свети Спас“ в охридското село Лескоец, тогава в Османската империя. Преселва се със семейството си в Лешани.
Присъединява се към ВМОРО в 1901 година и действа като легален работник. Подпомата четата на Тасе Христов – Присовянец и на Деян Димитров. Участва в убийства на шпиони и в диверсионни акции, като изсичането на телеграфните стълбове от Подмол до Струга. В 1902 година действа с четата на Йордан Силянов – Пиперката в Кичевско. През септември 1902 година заедно с брат си Паунко Георгиев се включва в четата на Никола Русински в района на Долна Дебърца. След оттеглянето на Русински, през октомври 1902 година двамата братя стават четници при поп Христо Търпев. Участват в срежението от 13 януари 1903 година край Конско, при което загиват войводата и двамата четници Нове Веляновски от Злести и Григор Воденичара от Велгощи, а Паунко Георгиев е ранен. Останалите четници се присъединяват към четата на Славейко Арсов и водят ново 24-часово сражение край Избища, в което загиват Нове Велянов от Велмей и Георги Касапчето от Ресен. Заедно с още четирима четници е обсаден в една къща и след като османците я запалват те са заловени и затворени в битолския затвор, но след два месеца са амнистирани. След това двамата братя се присъединяват към четата на Никола Митрев – Елшанец. Участват общо в десетина сражения по време на Илинденско-Преображенското въстание първоначално с четата на Митрев, а по-късно Димитър Георгиев е прехвърлен в четата на Деян Димитров, с която се сражава при Сируля.
След въстанието Димитър Аржанец се предава на австро-унгарския консул Аугуст Крал и се премества да живее в Охрид. Жени се и има две деца: момче и момиче. Доживява освобождението на Вардарска Македония през 1941 година.
На 19 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена, и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
През февруари 1946 година подава молба за югославска илинденска пенсия. На 10 декември 1946 година подава втора молба. Отпусната му е минималната пенсия от 1000 динара и затова на 9 август 1951 година заедно с Ламбе Арнаудов подава молба за увеличаване на пенсията. На 5 март 1952 година отново подава молба за увеличаване на пенсията.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Българи в Югославия Категория:Хора от община Охрид Категория:Охридчани Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили югославска илинденска пенсия