Скопският миней e среднобългарски книжовен паметник от XIII век. Той е най-ранният запазен български и изобщо южнославянски миней.Станкова, Р. Сръбски и български празнични минеи от 13 век (Съпоставка на състава и структурата). – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 395-407.
Написан е на кирилица с глаголически вписвания. В многото преписи има следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Скопският миней представлява ценен паметник за историята на българския език. Като повечето старобългарски ръкописи съдържа служби за българските светци Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Петка Търновска и други. Спада към значимите ръкописи с музикална нотация.Куюмджиева, С. Преразглеждайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 179-198.
Ръкописът е бил притежание на българската митрополия в Скопие.Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3 изд. С., 1970, 290-295. Сега се съхранява в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 522.
Библиография Станкова, Радослава. О Скопльской минее XIII века. – Scripta & e-Scripta, 5, 2007, 131-144. Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 45-59, 80-94 Кожухаров, С. Палеографски проблеми на тита-нотацията в среднобългарските ръкописи от 12-13 век. – В: Славянска палеография и дипломатика. Т.1. София, 1980, 250-251. Христова-Шомова, И. Южнославянските празнични минеи. С., 2024, 290-311.
Външни препратки кратко описание и дигитално факсимиле на ръкописа
Бележки
Категория:Български ръкописи Категория:Среднобългарски език Категория:Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:История на Скопие Категория:Основани в Европа през 13 век