Хенри Мозли () е британски физик, един от основоположниците на рентгеновата спектроскопия. Неговият принос към физиката е свързан с утвърждаването на понятието за атомен номер. Формулираният от него закон на Мозли подрежда химичните елементи от периодичната система в логичен ред въз основа на техните физически свойства.
Биография Роден е на 23 ноември 1887 г. в Уеймът, графство Дорсет, Англия, в семейството на Хенри Нотидж Мозли, професор по анатомия и физиология в Оксфордския университет. Brief biography of Moseley, в The Hutchinson Dictionary of Scientific Biography – мъртъв линк Учи в именития Итънски колеж. – JSTOR; изисква се абонамент. През 1906 г. се записва в Тринити Колидж на Оксфордския университет и го завършва с бакалавърска степен през 1910 г.
Веднага след завършване започва работа като препаратор по физика под ръководството на Ърнест Ръдърфорд в Манчестърския университет. Brief biography, Henry Moseley X-Ray Imaging Facility . През ноември 1913 г., след като отказва предложената му от Ръдърфорд стипендия, той се завръща в Оксфорд, където има на разположение лаборатория, но без финансова подкрепа.
След началото на Първата световна война Мозли е изпратен на фронта като инженер. Година по-късно, през 1915 г., едва на 27-годишна възраст, е убит по време на Галиполската операция.Ernest Rutherford, Moseley, Henry Gwyn Jeffreys, в Oxford Dictionary of National Biography.Isaac Asimov (1972), Asimov's Biographical Encyclopedia of Science and technology, New York: Doubleday, p. 921. ISBN 0-385-17771-2.
Научни постижения
През 1913 г. Мозли извършва серия експерименти по измерване на рентгеновите спектри на различни химични елементи (най-вече метали), като използва метода на дифракция от кристали. Това е на практика първото прилагане на метода на рентгеновата спектроскопия във физиката, при която дължините на вълните на рентгеновите лъчи се определят чрез закона на Браг. Мозли установява, че съществува систематична математическа зависимост между честотата на спектралните линии на характеристичното рентгеново излъчване и атомния номер на излъчващия химичен елемент. Закономерността е наречена в чест на откривателя си Закон на Мозли. Това фундаментално откритие изиграва огромно значение за установяването на физическия смисъл на периодичната система на Менделеев и атомните номера и за потвърждение на верността на планетарния модел на атома. По думите на американския учен Робърт Миликан откритието на Мозли „винаги ще бъде едно от десетте най-блестящи по замисъл, изящество на изпълнението и информативност в историята на науката“.
През 1913 г. той създава и представя исторически първия радиоизотопен източник на електрическа енергия (атомната батерия Beta Cell), представляваща, посребрена отвътре стъклена сфера, в чийто център на изолиран електрод е разположен радиев източник на йонизираща радиация. Електроните, които се излъчват при бета-разпада, създават потенциална разлика между сребърния слой на сферата и електрода с радиевата сол.
През 1914 г. Мозли публикува статия, в която прави извод, че между елементите алуминий и злато в периодичната таблица трябва да има три (както се оказва по-късно – четири) елемента.
По мнението на мнозина Мозли би могъл да допринесе много за атомната и ядрената физика, ако не бе загинал. Според Айзък Азимов:
А през 1962 г. Нилс Бор казва:
Източници
Външни препратки „The high frequency spectra of the elements“ Phil. Mag. (1913), p. 1024 – оригиналната статия на Мозли
Категория:Английски физици Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Преподаватели в Оксфордския университет Категория:Загинали през Първата световна война Категория:Дорсет Категория:Починали в Турция