Метеор е серия от метеорологични спътници от СССР, изстрелвани от 28 август 1964 г.
Оборудване На борда на спътника се намирала телевизионна, инфрачервена и актинометрична апаратура. Телевизионната апаратура се състояла от две камери и позволявала да се осъществи заснимане на осветената част от повърхността на земята във видимия диапазон (0,5 – 0,7 микрометра). Тази апаратура се използвала за съставяне на схеми на облачното покритие на Земята.
Инфрачервената апаратура се използвала за наблюдение на облачната покривка на нощната страна на Земята. Спектралният диапазон съответствал на прозрачност на атмосферата (8 – 12 микрометра). Тази апаратура се използвала за определяне на температурата на Земята или горната граница на облаците.
Актинометричните датчици измерват интензивността на лъченията на Земята. На борда на спътника се намират два широкоъгълни несканиращи и два тесноъугълни сканиращи прибора. Широкоъгълните правели измерване интензивността на излъчване на цялата видима част на Земята и атмосферата, а тесноъгълните сканирали повърхността в направление перпендикулярно на вектора на движение на спътника. Сканирането се осъществявало в три спектрални диапазона: 0,3 – 3 мкм – диапазонът съответства на отразената слънчева радиация; 3 – 30 мкм – топлинно излъчване на Земята и атмосферата. Данните от тези две измервания давали възможност за изчисляване на абсорбираната слънчева радиация, което се използва при съставяне на дългосрочните прогнози; 8 – 12 мкм – данните за излъчването в този диапазон позволявало да се изчисли горната височина на облаците, което е важно за авиацията.
Те са използвани за наблюдение на температурата на атмосферата и повърхността на океана, влажност, и (от оптични сензори), измерването на образуване на облаци, лед и снежна покривка. За да прикрият своето предназначение им се дават поредни номера на спътниците от серията Kосмос. За 33 години са изстреляни над 500 спътника от серията, което го прави един от най-използваните в историята на космонавтиката.
Варианти на „Метеор“ Разработката на първото поколение на спътника „Метеор“ започва през октомври 1960 г. Първите стартове на спътниците от серията през 1964 г. са под името „Космос“. Това са основно прототипи на спътника.
Метеор-1 Първият официален старт на модификацията е на 1 февруари 1969 г. и е неуспешен. Авария в ракетата-носител не позволява извеждането на космическия апарат в орбита. Спътникът е оборудван с две камери, работещи в спектъра 0,3 – 3 микрометра и 8 – 12 микрометра. Някои от спътниците (напр. Метеор 1 – 8) са оборудвани и с допълнителни инструменти за различни изследвания. Формата на спътника е цилиндър с дължина 5 м и диаметър 1 м и е с тегло около 3,8 тона. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восход.
Метеор-Природа Разработен е на базата на „Метеор-1“ през декември 1971 г. Масата му е около 3,8 тона. Официалният товар е четириканална многоспектрална камера с ширина на откоса на заснемане 1930 км и резолюция 1,5 км. Има и една двуканална камера с откос 1380 км и резолюция 240 м, мултиспектрална камера с резолюция 170 м и триканална мултиспектрална камера с резолюция 30 м. На „Метеор-Природа 6“ (Метеор 1 – 31) са монтирани четириканален радиометър и спектрофотометър (32 канала с 280 км откос), разработени в България. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восток 2М.
Метеор-2 Спътниците на второто поколение са със срок на експлоатация от около 1 година и за разлика от първото поколение са с маса под 3 тона. На борда са монтирани три камери, като двете са в спектрален диапазон от 0,5 – 0,7 микрометра с откос около 1 км и резолюция от 1 и 2 км. Третата камера е в инфрачервения диапазон, с 8 – 12 микрометра дължина на вълната и откос 2800 км и резолюция от 12 км. Разработката на спътника започва през 1967 г., а първият старт е осъществен на 11 юли 1975. Изстреляни са общо 21 спътника до 1995 г. в орбита с височина около 850 km по-късно, а първоначално – 950 km и наклон 81,2 градуса. Предаването на данни до Земята ставало на честота около 137 MHz. Използвани са следните ракети-носители: „Восток-2М“ за (за Метеор 2 – 1 до 2 – 7, 2 – 9 и 2 – 10); Циклон – за Метеор 2 – 8 и 2 – 11.
Метеор-3
Разработката им започва през декември 1972 г. Първият му старт обаче е на 27 ноември 1984 (на прототип) като Космос 1612. Първият му официален старт е на 24 октомври 1985 г. Спътниците на третото поколение на „Метеор“ са изстрелвани в полярна орбита на около 1200 km височина и наклон 82,5 °. Продължителността им на експлоатация е 2 години. Те са с маса около 2150 – 2500 кг (включително 500 до 700 кг полезен товар). Форматаим е отново цилиндрична с около 1 м диаметър и 1,5 м дължина, с две слънчеви батерии. Стандартното оборудване се състои от различни измервателни уреди. При необходимост е възможно да се инсталират и други инструменти. Така например на „Метеор 3 – 5“ е инсталирана шестканален ултравиолетов спектрометър TOMS (Общоозонов спектрометър) проектиран и построен в НАСА. На „Метеор 3 – 6“ се намира инструмента PRARE. С това устройство е възможно да се определи орбитата на спътника с точност до 10 – 20 см и да се определят координатите на всяка точка по повърхността на Земята с точност до един сантиметър.
Метеор 3М Това на практика е последната и най-нова разработка на спътника „Метеор“. Произведен е един апарат, изстрелян на 10 декември 2001 г. в орбита с височина 1015 km и наклон 99.7°. Масата на спътника е около 2,5 тона, полезния товар може да достигне до 900 кг. Има цилиндрична форма с диаметър от 1,4 m и 2.2 m дължина. Експлоатационният срок на спътника е около 2 години. Сигналът се предава на Земята на честота от 1.7 GHz. На борда на руския спътник в допълнение към инструментите е и американския инструмент SAGE.
Метеор-М
Изстрелян е на 17 септември 2009 г. с помощта на ракетата-носител Союз-2. На борда му са монтирани: Многозонално сканиращо устройство с ниска резолюция – предназначено за широкообхватно заснимане с отсек 2800 км на облачността, земната повърхност, ледената покривка и др. с разделителна способност около 1 км; Комплекс за многозонално спектрално заснимане със средна резолюция на земната повърхност и световния океан; Модул за температурно-влажностно сондиране на аимосферата; Хелиогеофизичен комплекс за контрол и прогнозиране на радиационната обстановка и състоянието на магнитното поле, йоносферата, магнитосферата и горните слоеве на атмосферата; Радиолокационен комплекс за сканиране на земната повърхност в радиодиапазона с цел осигуряване безопасността на мореплаването изследване на ледената покривка, наблюдение на наводненията.
Мисии СпътникКосмосдрумДата на стартаНомер по COSPARНомер по спътниковия каталог NORADЗабележка Kосмос 44 Байконур 28 август 19641964-053A876 Прототип на серията „Mетеор-1“ (Цилиндър с дължина 3 m и диаметър 1 m) Kосмос 58 Байконур 26 февруари 19651965-014A1097 Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 100 Байконур 17 декември 19651965-106A1843 Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 118 Байконур 11 май 1966 1966-038A2168Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 122 Байконур 25 юни 1966 1966-057A2254Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 144 Плесецк 28 февруари 1967 1967-018A2695Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 156 Плесецк 27 април 1967 1967-039A2762Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 184 Плесецк 24 октомври 1967 1967-102A3010Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 206 Плесецк 14 март 1968 1968-019A3150Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Kосмос 226 Плесецк 12 юни 1968 1968-049A3282Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730) Mетеор 1-x Плесецк 1 февруари 1969 -- Официално първи спътник от серията. Неизведен в орбита поради авария в ракетата-носител Mетеор 1 – 1 Плесецк 26 март 19691969-029A3835 Mетеор 1 – 2 Плесецк 6 октомври 19691969-084A4119 Mетеор 1 – 3 Плесецк 17 март 19701970-019A4349 Mетеор 1 – 4 Плесецк 28 април 19701970-037A4393 Mетеор 1 – 5 Плесецк 23 юни 19701970-047A4419 Mетеор 1 – 6 Плесецк 15 октомври 19701970-085A4583 Mетеор 1 – 7 Плесецк 20 януари 19711971-003A4849 Mетеор 1 – 8 Плесецк 17 април 19711971-031A5142 Mетеор 1 – 9 Плесецк 16 юли 19711971-059A5327 Mетеор 1 – 10 Плесецк 29 декември 19711971-120A5731 Mетеор 1 – 11 Плесецк 30 март 19721972-022A5917 Mетеор 1 – 12 Плесецк 30 юни 19721972-049A6079 Mетеор 1 – 13 Плесецк 26 октомври 19721972-085A6256 Mетеор 1 – 14 Плесецк 20 март 19731973-015A6392 Mетеор 1 – 15 Плесецк 29 май 19731973-034A6659 Mетеор 1 – 16 Плесецк 5 март 19741974-011A7209 Mетеор 1 – 17 Плесецк 24 април 19741974-025A7274 Mетеор 1 – 18 Плесецк 9 юли 19741974-052A7363 Метеор-Природа №1 Mетеор 1 – 19 Плесецк 28 октомври 19741974-083A7490 Mетеор 1 – 20 Плесецк 17 декември 19741974-099A7574 Mетеор 1 – 21 Плесецк 1 април 19751975-023A7714 Mетеор 2 – 1 Плесецк 11 юли 19751975-064A8026 Mетеор 1 – 22 Плесецк 18 септември 19751975-087A8293 Mетеор 1 – 23 Плесецк 25 декември 19751975-124A8519 Mетеор 1 – 24 Плесецк 7 април 19761976-032A8799 Mетеор 1 – 25 Плесецк 15 май 19761976-043A8845 Метеор-Природа №2 Mетеор 1 – 26 Плесецк 15октомври 19761976-102A9481 Mетеор 2 – 2 Плесецк 6 януари 19771977-002A9661 Mетеор 1 – 27 Плесецк 5 април 19771977-024A9903 Mетеор 1 – 28 Байконур 29 юни 19771977-057A10113 Метеор-Природа №3 Mетеор 2 – 3 Плесецк 14 декември 19771977-117A10514 Mетеор 1 – 29 Байконур 25 януари 19791979-005A11251 Метеор-Природа №4 Mетеор 2 – 4 Плесецк 1 март 19791979-021A11288 Mетеор 2 – 5 Плесецк 31 октомври 19791979-095A11605 Mетеор 1 – 30 Байконур 18 юни 19801980-051A11848Метеор-Природа №5 Mетеор 2 – 6 Плесецк 9 септември 19801980-073A11962 Mетеор 2 – 7 Плесецк 14 май 19811981-043A12456 Mетеор 1 – 31 Байконур 10 юли 19811981-065A12585Метеор-Природа №6 Mетеор 2 – 8 Плесецк 25 март 19821982-025A13113 Mетеор 2 – 9 Плесецк 14 декември 19821982-116A13718 Mетеор 2 – 10 Плесецк 28 октомври 19831983-109A14452 Mетеор 2 – 11 Плесецк 5 юли 19841984-072A15099 Mетеор 2 – 12 Плесецк 6 февруари 19851985-013A15516 Mетеор 3 – 1 Плесецк 24 октомври 19851985-100A16191 Mетеор 2 – 13 Плесецк 26 декември 19851985-119A16408 Mетеор 2 – 14 Плесецк 27 май 19861986-039A16735 Mетеор 2 – 15 Плесецк 5 януари 19871987-001A17290 Mетеор 2 – 16 Плесецк 18 август 19871987-068A18312 Mетеор 2 – 17 Плесецк 30 януари 19881988-005A18820 Mетеор 3 – 2 Плесецк 26 юли 19881988-064A19336 Mетеор 2 – 18 Плесецк 28 февруари 19891989-018A19851 Mетеор 3 – 3 Плесецк 24 октомври 19891989-086A20305 Mетеор 2 – 19 Плесецк 27 юни 19901990-057A20670 Mетеор 2 – 20 Плесецк 28 септември 19901990-086A20826 Mетеор 3 – 4 Плесецк 24 април 19911991-030A21232 Mетеор 3 – 5 Плесецк 15 август 19911991-056A21655 Mетеор 2 – 21 Плесецк 31 август 19931993-055A22782 Mетеор 3 – 6 Плесецк 25 януари 19941994-003A22969 Mетеор 3M Байконур 10 декември 20012001-056A27001 Mетеор-M Байконур 17 септември 20092009-049A35865
Външни препратки Снимки на Земята от СССР Mетеор Серията Mетеор-1/Mетеор-2/Mетеор-Природа
Категория:Изкуствени спътници на СССР