Шишман I е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.

Произход и ранни години Шишман е с благородническо потекло, много вероятно от кумански произход.Vásáry, p. 65Андреев, p. 21Божилов, pp. 112 – 113

Годините на издигането на Шишман в аристократичната пирамида не са добре документирани. Знае се, че е женен за неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина, като по този начин става родственик на Иван Асен II. В изследванията си относно династията на Шишмановците доцент д-р Петър Николов-Зиков допуска, че Шишман склюва първия си брак с вдовицата на деспот Яков Светослав, неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Известно е, че през 1270 г. получава титлата „деспот“, а под властта му е поставен Видин, (бившето владение на Яков Светослав) от цар Константин I Асен.Андреев, p. 395

Управление

През 1280 г. нововъзкачилият се на българския престол Георги I Тертер не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от царя владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора Смилец (1292 – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на Бориловия синодик след Георги I Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.

Възползвайки се от това, през 1280 г. Шишман (дотогава той е просто деспот на Видинско) се обявява за независим владетел и цар.Павлов Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на Борил се стремят към независимост.

През 1291 г. сръбският крал Стефан II Милутин напада владенията на братята владетели Дърман и Куделин, които са васали на Шишман в областта Браничево. Въпреки че отбиват множество атаки, те са победени от краля. След това столицата им Ждрело е обсадена и превзета.

Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през 1292 г. се отправя на поход към Браничевската област. След незначителни успехи той настъпва все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.

Това поражение е почти фатално за Шишман. В него той губи повечето своя войска, а крал Стефан II Милутин нахлува във Видинското царство. Много от крепостите му падат, след което самият Видин е обсаден. Шишман I отново успява да избяга, този път при татарите във Влахия.

Въпреки че столицата на Видинското царство е превзета, Шишман все още не е напълно победен. Той моли за помощ татарския темник Ногай и по този начин притиска Милутин да започне преговори за мир, изправен пред война със силната татарска държава. Постигнато е компромисно споразумение, с което сърбите отстъпват обратно Видин на Шишман I, в замяна на което Ногай не им обявява война. Договорът е скрепен с династичен брак между Шишмановия син Михаил Шишман и Анна-Неда. Наскоро овдовелият Шишман също взел за съпруга дъщерята на великия сръбски жупан Драгош.Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021, стр.55

След тази татарска помощ властта на Шишман I малко по малко запада и той става зависим от Ногай, разполагащ със силна войска, на която и повечето европейски страни не биха могли да устоят. Деспотът обаче донякъде печели от упадъка на Българското царство при цар Смилец и малолетния му син, от чието име управлява царицата-майка Смилцена, тъй като по този начин източната му граница е подсигурена срещу нахлуване на търновски войски.

През 1300 г. става превратно събитие в Търновското царство. Теодор Светослав и Чака свалят от престола малолетния Иван IV Смилец и цар става именно Светослав. След смъртта на Чака, синът му Кара-Кишек, с 2 негови родственици – Джерик Темир и Юлукотлу с 3000 татарски конници намират убежище във Видин и постъпват на служба при Шишман.Тервел Попов, Българската държавна традиция във Влашката низина, Молдова и Бесарабия от края на 12 до края на 15 век, 2017, стр.206Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014, стр.52 Постепенно Теодор Светослав започва да подчинява болярските държавици и така да възстановява единението на България. Дори да е поддържал мир с царството, Шишман I малко по малко става зависим от Търново. През 1313 г. той официално признава върховенството на Теодор Светослав във Видинско. Деспот Шишман е споменат и в Бориловия синодик с тези думи: „На благоверния цар Шишман вечна памет“.

След смъртта му След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през 1323 г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в България, едва когато Михаил става български цар под името Михаил III Шишман Асен през 1330 г. Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на престола застава синът му Иван Стефан. След преврат начело на държавата застава Иван Александър, Ловешки деспот и племенник на убития цар. Белаур (Бела Урош?) – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на Иван Александър, но най-накрая е разбит в Битката при Дерманци.

Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си Иван Срацимир, му поверява управлението на Видинското царство. Иван Срацимир след война с Търновското царство (около 1378 г., недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на Иван Срацимир е дадена и Сердика (София)) е пленен от османците през 1396 г.

В периода 1396 – 1422 г. Видин се обособява като владение, подчинено на султана на Османската империя, под управлението на Константин II Асен – син на Иван Срацимир.

Брак и потомство Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на Ана-Теодора Асенина, което го прави родственик на Иван Асен II и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От Ана-Теодора има няколко деца: Михаил III Шишман Асен – деспот/цар на Видин и цар на Търново Кераца Петрица, деспотица, майка на цар Иван-Александър След смъртта на първата си съпруга се жени повторно за дъщеря на сръбският велик жупан Драгош. От брака си с дъщерята на жупан Драгош има едно дете: Белаур, деспот на Видин От децата си Шишман има 10 внука, сред които: Иван Стефан – цар на България (1330 – 1331) Иван Александър – цар на България (1331 – 1371) Елена Българска – царица на Душановото царство и деспина на Сяр Шишман II – цар на България в изгнание

По този начин има и поне 4 правнуци: Стефан Урош V – цар на Сърбия (1356 – 1371) Иван Срацимир – цар на Видин (1356 – 1396) Иван Шишман – цар на България (1371 – 1395)

Литература

Иван Божилов, Васил Гюзелев: История на България в три тома. Том І. История на средновековна България VІІ-ХІV век, Издателска къща Анубис, София, 1999 г. Vásáry, István (2005), Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 (en inglés), Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83756-9 Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), Кой кой е в средновековна България, Петър Берон, ISBN 978-954-402-047-7 Тервел Попов, Българската държавна традиция във Влашката низина, Молдова и Бесарабия от края на 12 до края на 15 век, Издателство Пропелер, 2017 Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012 Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014 Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021

Източници

Категория:Деспоти Категория:Видински царе Категория:Шишмановци Категория:Асеневци Категория:Кумани Категория:Деспоти Категория:Починали във Видин Категория:Родени през 13 век Категория:Починали през 14 век