Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, музиката, изобразителните и други изкуства, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи – тоест елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас, или дори са принципно невъзможни.ibl.bas.bg
Често „фантастика“ и „научна фантастика“ се разбират като взаимозаменяеми понятия. В повечето езици обаче има еквивалент на думата „фантастика“ и научната фантастика, фентъзито, ужасите и другите фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове.
История Интересът към Непознатото е генетично заложен в човека от хилядолетия. То играе важна роля в културата. Особено привлекателна за обществото е онази част от Непознатото, която може да определим като Тайнствено (Страшно). Всяка култура има отношение и представи за онова, което се намира извън непоследствения опит. Пример за това е Задгробния живот.
Подстилове Разделението по подстилове във фантастиката е до голяма степен условно. Много произведения могат да бъдат причислени към повече от един стил; някои трудно могат да бъдат дефинирани в рамките на официално описаните стилове, или пораждат нов стил сами по себе си.
Един от начините за разграничаване на подстилове е в зависимост от характера на фантастичните елементи.
Научна фантастика – при нея фантастичните елементи обикновено представляват научни или технически постижения, и действието най-често се развива някъде в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че научната фантастика никога не излиза от границите, поставени от науката. Всяка фантастика, противоречаща на науката при нейното написване, се определя като фентъзи или друг фантастичен жанр. Сред по-известните подстилове на научната фантастика са: Космическа фантастика – „най-класическата“ научна фантастика; дълго време е била синоним на научната фантастика изобщо. Събитията в нея се развиват като правило в бъдещето, извън Земята – в Космоса, на други планети, в паралелни вселени. Обикновено в нея се изследва дълбокия Космос (често с цел колонизация.) Пример е сериалът "Стар Трек" с всичките му спинофи. Пътуване във времето – пътешествията с „машина на времето“ или с използване на други теории, обикновено описват възможните логически проблеми, до които могат да доведат.
Апокалиптична и постапокалиптична (военна) фантастика При нея действието или се развива по време на предстоящ апокалипсис (пример - метеор пада към Земята и военните се мъчат да го отклонят) или след като катаклизъмът вече е настъпил (по света е имало ядрена война и обществото живее в последиците от нея). До голяма степен тази фантастика се характеризира или с военен екшън преди катаклизма или с изграждане на паравоенни общества в последвалия апокалипсис. Затова жанра често е представян и като "военна" фантастика. В поредицата на Мери Лу ""Последните оцелели" Луната е силно засегната от сблъсък с чуждо небесно тяло, което предизвиква гигантски катаклизми на земята.
утопии и антиутопии (Дистопии) Общото между утопиите и антиутопиите е, че разглеждат различните видове политически системи. Разликата между тях е, че утопиите представят нещата в идеалистично-оптимистична светлина, а антитуопиите - в песимистчно - реалистична. Утопия – произведения, които обрисуват изграждат идеален социум (често наивно оптимистичен). Много от романите на Жул Верн са утопии ("Две години ваканция"), в които героите са деца, попаднали на самотен остров. Там те изграждат свое мини-общество. Някои автори макар да пишат основно в друг жанр, засягат и утопични елементи - например начинът на представяне на "зеленото" общество на елфите във "Властелинът на пръстените" и "Силмарилион" на Толкин. Антиутопия (Дистопия) – произведения, които представят критичен поглед върху изграден обществен социум или политически строй. Социумът може да бъде представен различно според случая. Дистопиите/антиутопиите най-често биват три подтипа: критично разглеждане на микро-общество "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси и "Повелителят на мухите" са добър пример за критичен поглед върху затворено мини-общество. В първият случай действието се развива в социума вътре в една психиатрия, във втория - на малък остров.
критично разглеждане на различни видове политически строй някои автори разглеждат слабостите на различни политически системи - капитализъм, комунизъм, хунта, анархизъм, феодализъм, колониализъм, демокрация и пр.. Произведенията на Майк Резник (Хроники на човешкия вид), Клифърд Саймък, Урсула ле Гуин, Мери Лу и пр. са добър пример в това отношения. В засимост от целите си и от времето което са пизали, някои автори могат да изследват по-скоро първобитни общества (Майк Резник, Урсула ле Гуин, в по-малка степен Брандън Сандърсън), а други - по -съвременни процеси (Мери Лу).
критично разглеждане на кастова/класова система Някои автори като Вероника Рот, Александра Бракън и пр. създават общества при които героите са разделени на класи или касти. Често подборът е на база парапсихични умения и изграден по цветова гама. Понякога този жанр се преплита с други жанрове - например Кийра Кас пише своята пенталогия "Изборът" на база кастова система, но тук антиутопията се преплита със жанра "момичешко фентъзи". (чиклит) Алтернативна история – произведения, които описват света, какъвто би изглеждал, ако историята се беше развила по друг начин. Стиймпънк/ киберпънк Съществуват спорове дали това е единен поджанр или са два отделни поджанра. Привържениците на мисълта, че двата жанра са единно цяло отбелязват, че и двата жанра се определят от сетинга, който е свързан с развието на научната мисъл; освен това представляват борбата на малкия човек срещу големите корпорации и правителства. Противниците на тази теза са на мнение, че става дума за съвсем различни времеви периоди, а освен това в технологичното развитие на сетингите съществуват огромни разлики.
СтиймпънкKafene.bg В стиймпънка сетинга е изграден около т.нар. "индустриална епоха" (втората половина на XVIII- двадесеттте години на XIX в.) Много от героите разполагат с облекло характерно за епохата, както и с механични приспосоления или пък се возят на дирижабли или парни машини . Може да се каже, че стиймпънка е представен най-вече чрез т.нар. "викторианска" епоха (1837-1901), въпреки че като цяло технологичното развитие до края на Първата световна война (1919) също попада в този жанр. Добър пример за стиймпънк е трилогията на Скот Уестфийлд "Левитиян" ("Левитиян", "Бегемот", "Голиат").
Киберпънк Киберпънкът на свой ред е поджанр, който е изграден около "компютърен" сетинг. Фокусира се върху цифровата технология, компютърния интелект, Интернет мрежата и биотехнологиите. Негов създател е Уилям Гибсън ("Невромантик"). Често добрите герои са хакери, а злодеите са или огромни биотехнологични корпорации, или правителствени агенции, злоупотребяващи с правото на тотално видеонаблюдение. Филмът "Анон с Клайв Оуен и Аманда Сайфред е пример за киберпънк.
Техномагия Сравнително нов жанр, който смесва фентъзи и фантастика. В този жанр магията често не се случва чрез използване на заклинания, а е представена чрез наука и използване на специални предмети. Един от най-ярките му представители е Роджър Зелазни с "Хрониките на Амбър". Въпреки че основната част от действието е фентъзи, героите притежават карти, които играят ролята на фантастични мобифони. Чрез тях героите могат да се свързват един с друг или да се телепортират.
Други фантастични жанрове Фентъзи – фантастичните елементи представляват вид магия. Първоначално фентъзито е смятано за поджанр на фантастиката и автори като Робърт Хауърд са определяни като "фантасти". От средата на XX век (след появата на "Властелинът на пръстените" на Толкин) фентъзито търпи динамично развитие и днес мнозина смятат, че е самостоятелен жанр. Тъй като по правило фентъзито се развива в античен/средновековен сетинг, защитниците на твърдението, че това е отделен жанр сочат, че то е фокусирано към миналого, а фантастиката - към настоящето и бъдещето (или в случая на стиймпънка - към близкото минало, когато технологиите вече са развити.) Хорър – произведения, в които фантастичните елементи (в класическия случай паранормални явления – вампири, зомбита, зли мистични сили и пр.) предизвикват страх, преследват или враждуват с протагонистите, и т.н. Магически реализъм – смесване на реалистичен контекст с магически или фолклорни елементи.
Съществуват и други разделения – например научната фантастика често бива делена на твърда научна фантастика (набляга предимно на техническата идея, съспенса и острия сюжет), и мека научна фантастика (набляга предимно на вътрешния свят на героите, преживяванията им и отношенията им). Киберпънковите произведения най-често (но невинаги) са и антиутопии. И т.н.
От февруари 2011 съществува изцяло българско онлайн списание, посветено на жанра – SciFi.bg.
Фантастика в литературата Автори :Категория: Писатели фантасти
Произведения :Категория:Научнофантастични романи
Издателски поредици Поредица „Библиотека Галактика“ Поредица „Библиотека „Фантастика“ (изд. Отечество) Поредица „Избрана световна фантастика“
Фантастика в киното :Категория:Научнофантастични филми :Категория:Научнофантастични сериали
Награди Списък на награди за научна фантастика
Бележки
Вижте също Златен век на научната фантастика Списък с писатели на научна фантастика
Категория:Изобразително изкуство