Крал на римляните или римски крал (; ) е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император. Съвременната германска историография употребява като синоним на титлата разширеното римско-немски крал (), за да се прави разлика между римските крале от времето на Свещената империя и царете от времето на Древния Рим.Григорий Турски:История франков (HISTORIA FRANCORUM).

Това название се появява в края на владетелстването на Отоновата династия, засилено по времето на император Хайнрих II.

От папите се ползва известно време с понижаваща цел титлата Rex Teutonicorum (крал на тевтонците). През Късното средновековие е използваната титла за избрания крал.

През 1508 г. Максимилиан I пръв се нарича „крал на римляните“ с разрешение на папата „избран за римски император“. След Карл V, коронован за крал на 23 октомври 1520 г., „крал на римляните“ означава кронпринц, наследник на императора (кайзера).

През 1811 г. Наполеон Бонапарт дава на сина си Наполеон Франсоа Бонапарт титлата Roi de Rome (крал на Рим).

Крале и антикрале

С курсив са написани имената на антикралете. Ото II, 961 – 967 (син на Отон I) Отон III, 983 – 996 (син на Отон II) Хайнрих II Свети, 1002 – 1014 (братовчед на Отон III) Конрад II, 1024 – 1027 Хайнрих III, 1028 – 1046 (син на Конрад II) Хайнрих IV, 1054 – 1084 (син на Хайнрих III) Рудолф Швабски, 1077 – 1080 (шурей на Хайнрих IV) Херман фон Салм, 1081 – 1088 Конрад, 1087 – 1098 (син на Хайнрих IV) Хайнрих V, 1099 – 1111 (син на Хайнрих IV) Лотар III, 1125 – 1133 Конрад III, 1127 – 1135 Конрад III, 1138 – 1152 (същият) Хайнрих Беренгар, 1146 – 1150 (син на Конрад III) Фридрих I Барбароса, 1152 – 1155 (племенник на Конрад III) Хайнрих VI, 1169 – 1191 (син на Фридрих I) Филип Швабски, 1198 – 1208 (син на Фридрих I) Отон IV, 1198 – 1209 Фридрих II, 1196 – 1220 (син на Хайнрих VI) Хайнрих VII, 1220 – 1235 (син на Фридрих II) Хенрих Распе, 1246 – 1247 Вилхелм Холандски, 1247 – 1256 Конрад IV Хоенщауфен, 1237 – 1250 (син на Фридрих II) Ричард Корнуолски, 1257 – 1272 Алфонс Кастилски, 1257 – 1273 Рудолф I, 1273 – 1291 Адолф от Насау, 1292 – 1298 Албрехт I, 1298 – 1308 (син на Рудолф I) Хайнрих VII, 1308 – 1312 Лудвиг IV, 1314 – 1328 Фридрих Австрийски, 1314 – 22, 1325 – 30 Карл IV, 1346 – 47 Карл IV, 1349 – 55 (същия) Гюнтер фон Шварцбург, 1349, римско-немски гегенкрал Венцел I, 1376 – 1378 (син на Карл IV) Рупрехт Пфалцки, 1400 – 1410 Сигизмунд, 1410 – 1433 (син на Карл IV) Йобст/Йост, 1410 – 1411 Алберт II, 1438 – 1439 Фридрих III, 1440 – 1452 Максимилиан I, 1486 – 1508 (син на Фридрих III) Карл V, 1519 – 1530 Фердинанд I, 1531 – 1558 (брат на Карл V) Максимилиан II, 1562 – 1564 (син на Фердинанд I) Рудолф II, 1575 – 1576 (син на Максимилиан II) Фердинанд II, 1636 – 1637 (син на Фердинанд II) Фердинанд III, 1653 – 1654 (син на Фердинанд II) Йосиф I, 1690 – 1705 (син на Леополд I) Йосиф II, 1764 – 1765 (син на Франц I) Наполеон II, 1811 – 1832 (син на Наполеон I)

Литература Helmut Beumann: Rex Romanorum. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 7, Sp. 777f. Bernd Schneidmüller, Stefan Weinfurter: Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. (919 – 1519) Beck, München 2003, ISBN 3-406-50958-4. Hans K. Schulze: Grundstrukturen der Verfassung im Mittelalter. Band 4: Das Königtum. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2011, ISBN 978-3-17-014863-5. H. Weisert: Der Reichstitel bis 1806. Archiv für Diplomatik, Schriftgeschichte, Siegel-und Wappenkunde, t. 40, Wien: Böhlau, 1994, pp. 441 – 513.

Източници

Вижте също Седмината царе на Рим

Категория:Свещена Римска империя Категория:Благороднически титли